Оставяш ме безмълвна,
щом любовта си аз към теб покажа.
Щом виолата поиска за теб да засвири
с тиха песен в тъжна нощ уханна.
Тъжна песен във красива черна нощ,
там далече ти нима не чуваш...
Студен във високата си крепост на
твоето сърце ранено, забравил какво е
то отново да тупти.
И моята топлина до теб не ще достигне
и ключът отдавна ръждясал
не ще отвори сам портите тежки.
И едри капки ронят се,
по трънливият път надолу
и кожата раздира се върху тялото пусто.
Безмълвна душата крещи и иска
любов незаслужена...
Няма коментари:
Публикуване на коментар