Топлият южен вятър, носеше
милиони миниатюрни песъчинки,
влизащи в присвитите й очи.
Последните лъчи залязваха,
галейки хоризонта
и всичко изчезваше в полумрак.
Остана топло!
По върховете на дърветата,
листата се състезаваха в луд танц.
Вятърът минаваше леко между косите й,
завиваше покрай врата й,
карайки малките руси косъмчета да
настръхват.
Игрива усмивка се прокрадваше
по плътните й устни.
Отпусната лежеше на шезлонга
и наблюдаваше задаващата се нощ.
Небето- мастилено синьо, а
Луната ставаше все по ярка
и все по-силно я привличаше.
Извикваше нещо скрито в дълбините й
да се освободи, нещо за което неподозираше.
Сестрите й я викаха да се присъедини,
да лудее с тях, да се слее с природата и
същността си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар