Из рехавата сянка на дърветата,
изпод тежката от дъжда пръст,
около притичващите катерички по
надгробните плочи...
Слънцето ме търсеше...
Там, измежду почиващите,
защото измежду живите,
мястото беше заето.
Тихо, спокойно, мълчаливо,
с леко потрепване на тялото,
след всеки следващ камък, кръст...
Толкова красота и слънце,
на подобно място,
тъй мистично с хладната си тишина.
"Вечният" дом...
Бях си у дома.
Хубаво.
ОтговорИзтриване