Болката

Мдаааа...

Често си мислим, че не може да ни боли (пряко или преносно) повече от това, което сме изпитали до сега.

Обаче всъщност, един ден разбираме, че може!

Винаги може повече и по-зле.

Само че, не ми се иска да е така! И протестирам срещу този "закон"!!!

Всяка болка сама по себе  си е различна и боли, като за първи път. Поглъщащо и безнадеждно.

Колкото по-емоционални, човечни и мекушави сте, то толкова повече ще ви боли.

Болката еволюира... Тя става резистентна към опитите ни да  я премахнем и понякога нищо не й повлиява - психическа, физическа, каквато и да била тя. 

Психическата болка има силата да се превръща и във физическа. Тя се трансформира и тялото започва също да страда, разболява се, залинява.

Физическата болка пък е тест за психиката ни.. тя е изпитание колко можем да понесем. Понякога не е много.

А двете заедно правят - невероятно "приятна" комбинация.

И да... не си сам! Не, имаш болката си. Тя винаги е с теб, грижи се за теб да не я забравиш. Не те предава, не те изоставя, не предпочита друг/а. Иска само теб! Ти си нейн/а и тя е твоя!

Депресиращо ли е?! Съжалявам, по-весело за сега не мога.