Спомен от миналото....

Чувам свирене на клаксони от колите и викове от радост - минават абитуриенти по булеварда, точно под прозореца ми. Усмихвам се и се сещам да извадя албума със снимки...

Преди 12-сет години на този ден 23 май и аз бях абитуриентка.
Леле, колко време мина....
Разглеждам снимки сега и си припомням този момент. Беше  и е един от най-прекрасните ми моменти! Сестра ми скоро беше родила, а бебето, което държа в треперещите си ръце е моят скъп племенник, който беше само на 20-сет дни...
Завършвах и еуфорията от новото и неизвестното ме плашеше и радваше едновременно. Бях истински влюбена  и ми отвтръщаха за пръв път, имахме и много гости, а аз от щастие и свръх емоция не знаех къде се намирам ;)))) можех само да се усмихвам 24каратово и да обикалям стаите като нимфа. Не помня какво ми говореха хората, не помня подаръците им, но помня настоението и щастието, което се носеше из въздуха.
Родителите ми и сестра ми, се постараха празникът ми да бъде незабравим.
И такъв беше! Благодаря ви!

Със съучениците се прегръщахме през сълзи и усмивки и се питахме, ами сега как няма да се виждаме всеки ден, да се дразним един на друг всеки ден и да се обичаме всеки ден.... изглеждаше ни невъзможно тогава. Обещахме си, че ще поддържаме връзка, че на 23-ти май, ще гледаме да се събираме всяка година... Разбира се, нещата се случиха доста по-различно с времето и изминаващите години. Приятелства се развалиха, хора заминаха от България. Оставихме се животът да ни грабне, да ни завърти главите и да обърне светът ни с главата надолу и ... може би забравихме един за друг и за обещанието, което тогава всички си дадохме. Сега всеки е "много зает" и поддържа "контакт" с другия от време на време по социалните мрежи, просто защото така е по-лесно...

Понякога - "That's life - Frank Sinatra

That's life... that's what people say..."