вторник, 26 януари 2010 г.

сладкото забранено

тя седи отстрани между устните ми,
захапвам я леко,
опъвам си силно и поемам шумно навътре.
Незапалена е....
издишвам бавно въображаемият дим.
Забранено ми е...
харесва ми да си представям че е истинска,
да чувам звука, който издава когато я опъваш.
Как ми влиза дим в окото...
трябва да спра да го правя,
казвам повече няма.
До следващата.... незапалена...

2 коментара:

  1. Някои неща е добре да си останат "въображаеми" иначе се губи ефекта от нашата представа за нещата.

    ОтговорИзтриване
  2. някои неща да...права си, сега ме хвърляш в размисли и страсти :)

    ОтговорИзтриване