сряда, 3 август 2011 г.

С вкус на облаци





















- Слизай от облака ми, веднага! Чуваш ли?! Махай се, махай се!
- Защооо, твоят лети толкова бързо! Ама си малко проклето човеченце!
Ей, виж го този, от най-пухкавите е ми се струва.
- И за предния така каза, а за малко да не тупнем долу.
- Оооо, не не, този наистина е най-пухкавия. Гледай сега... 3, 2, 1... Пуф!
- Оф, няма ли да пораснеш... Разпръска го на хиляди малки облачета.
- Стига си се цупила, поиграй си малко, отпусни се!
...
- Докато се обърна на едната страна и сме по средата, обръщам се на другата и сме вече в края. Не мога така, ще се побъркам! А цифрите от календара прелитат пред очите ми, като светкавици, без дори да мога да ги различа. Тук изгубвам напълно представа за времето.
- Е какво лошо има в това? Защо бързаш да се връщаш???
- Ами... Не знам! Все си мисля, че някой ме чака там долу.
- Знаеш, че там няма никой, нали? Трябва ли пак да обсъждаме това?! Я гледай сега, засилвам се и .... Бауууммм!
- Ти изобщо някога мислиш ли за друго, освен за себе си и за забавления?
- Ъммм... Даааа, случвало се е няколко пъти! А ти изтръскай тези бръмбари от главата си!
- Ама ще се изкефя, ако паднеш следващият път и си посиниш...
- Шшшшт, е нали сме приятелчета сега, не с лошо! Готова ли си, хвърлям те в следващия.
- Неееееее....
- А, това усмивка ли беше? Май ти хареса?!!
- Не е вярно, въобразяваш си.
- Следващият път ще те накарам да се напишкаш от смях!

Няма коментари:

Публикуване на коментар