Все й се караха злите лелки, когато тъпчеше чаршафа на съседното другарче по легло в детската градина, със събран пясък от обувките и на двамата. Взет от пясъчника, на който от време на време ги пускаха да си играят. Правеха различни формички, пренасяха го тук и там като 'хамали'... Незнайно защо...
Не обичаше да спи следобед... Тогава! Сега може да спи цял ден ако я оставят.
Помнеше леля Бинчи! Така наричаха злата вещица, с ярко червено червило, което никога не се изтриваше, може да беше от онези химическите - отровно зелено отвън /точно като за вещица/ а червено когато го сложи върху устните /като за прикритие/.
Тормозеше най-вече Нея.
Никога не й рисуваше принцеси, както на другите момиченца. Само на нея не!
Що за зла жена по дяволите?!
От малка си бе проклета, да... Обичаше да си отмъщава.
Затова скри очилата на леля Бинчи... Сега няма принцеси за никой, така е честно!
Хм... Бива ли така да се отнасят с тази принцеса! Лоша вещица е тази леля Бинчи, лоша...
ОтговорИзтриванеАма хитра принцеса, да не е пясъка в нейният чаршаф, а в този на другарчето! :D
Нях нях нях :D
ОтговорИзтриванеЛеля Бинчи ще вземе да се спъне, лоши деца ей....
ОтговорИзтриване:)))
Напомни ми, че и аз едно време имах такова червило... :D
хахахаха
ОтговорИзтриванеЗабрави да споменеш за косата на леля Бинчи... за да допълниш вещерското й излъчване.....
Ми и бургунди червена и избухнала в нещо като къдрици ;)
ОтговорИзтриванеАу... братовчедке... Плашиш ме :D