Забавната й надгробна плоча

Говорехме си там почти насред нищото, далеч от града, в тъмната красива нощ, под огромните ярко светещи звезди. И положили морно глави на все още топлата земя, тя каза с много смях и ирония:
"Искам надгробната ми плоча да е един голям MP3 Player!
А първата песен, под името ми като за добре дошли ще е
Metallica - Sad but True"

Списъкът с песни след това, се оказа километрично дълъг и много забавен.
Имаше си и избрана песен с призив, една от многото и любими, а частта която ми цитира тя, се запечата в съзнанието ми:
"Hey you! Don't help them to bury the light,
Don't give in without a fight!
Open your heart, I'm coming home!"
Pink Floyd - Hey you
Гледайки нагоре към небето и казах, че много луни ще се сменят докато завърши списъка! Усмивката й се разтегли почти до ушите, но този път нищо не отговори.
Винаги е обичала иронията и не пропускаше случай да я използва.
И още превиващи се от смях тя през сълзи изкрещя:
"И никакви червени цветя, моля ви!"
Стреснах се, че и за това си е направила списък.
Церемониално, с ръка върху сърцето, обещах да не нося карамфили, пък било то и бели!
Изведнъж скочи, изправи се, изнамери една дълга пръчка и с преправен глас и сериозна физиономия изрече:
"This is not the end my son,
This is only the beginning...!"
Тя ме погледна с искрящ от отразяващите се звезди в очите й поглед, след което се строли отново на тревата и оглушихме мрака с още бурна доза смях.
И докато изстиващата земя отнемаше от топлината на все още младите ни тела, се питах, дали наистина й беше смешно...?!?