Горещ си, като огън!
И ръцете ти са силни и горещи,
пристискат ме към голото ти тяло.
А вътре лед си!
И не бял и чист,
а черен мрак студен.
Тъмна нощ стеле се в душата ти,
но не лятна, а зимна и пуста.
Отчуждена...
С природа вълча,
от страст разкъсваш!
И кръвта алена облизваш,
над тялото ми с последен дъх.
Разкаян...
Ала късно е!
Очите ми в теб,
безжизнено веч застинали са.
(посветено на Мартински)
Прекрасно е
ОтговорИзтриване