събота, 17 септември 2011 г.

Нейният вой

Факлите около нея горяха... Нощният бриз ги разгаряше още повече.
Огънят бавно бягаше в очите й, тайно осветяваше част от лицето й и почти стопляше вкоченената й душа.
И все пак, изглеждаше някак зловещо.
Отвори книгата и затърси себе си в добре подредените думи.
Тук я нямаше... Втори такъв хаос не съществуваше.
Писъкът в главата й растеше и раждаше пулсираща болка.

Казваш жените са различни...!?
Ухае ли различно, обича ли различно!?
Не! Те са цинични и до болка себични еднакви кучки.
Удари с камшика и разплачи сивите й ледени очи.
Завържи я и стегни здраво.
Нека вие, нека стои превила гръбнак,
на четирите си крака.
Не вярвай в тихите й думи, на сега нежният й поглед...

И нощните птици скърбяха.
А щурците тази нощ пееха, всеки за себе си...

3 коментара: