За пораснали деца, приказка една

Знаете ли колко 'червени шапчици' преди вас, си мислеха, че са специални?
Че са 'онази червена шапчица', която може да плени сърцето на Вълка.
Знаете ли?! О, много бяха!
И тази пред вратата му сега, и тя е от тях. Знаейки историята, все пак си мисли, /дълбоко се заблуждава/
че е специалната! Наумила си е, че може да го омилостиви!
С омайни приказки, с хубав дивеч, със страстни ласки...
О, бедното дете!

Имаше преди време, преди доста пълнолуния, една госпожица с красива дълга червена перелина, покриваща меките й коси и изящните й рамене, която бродеше безстрашно из тъмната гора!
Да, тази 'червена шапчица', беше специална!
Да, тази 'червена шапчица', омагьоса Вълка!
Но и точно тя, рани и разби сърцето на звяра!
Замина далече, никой я не видя повече.

Сега... странни дни и нощи настанаха из гората.
Само най-смелите или най-глупави, се осмеляваха да навлязат в дебрите й.
Всяка лекомислена въртиопашка, с червена перелинка си търсеше белята!
Раненият Вълк, даряваше за една нощ, всяка една с любов и близост, мислейки си за своята любима. Но осъзнавайки, че това не е тя, че не се е върнала при него разкаяна и молеща го да й прости... Разкъсваше всяко живо същество лежащо до него, с такава жестокост, която до сега хората не бяха виждали.
И тази девойка, стояща пред вратите на дома му, реши да рискува и да прекрачи мрачната хладна гора. Тя свали наметалото си, захвърли го и го затрупа с шума и клони. Вълкът бе объркан, тя беше и не беше 'червена шапчица'...
Тя беше жена, дошла при него с отворено горящо сърце, с нежна усмивка върху сочните й устни и със Слънце в очите...
Вълкът беше объркан.
Не я разкъса, но и не я обикна!