неделя, 2 октомври 2011 г.

Лепкаво и Безмилостно

Събуди се, около нея нещо жужеше, лек вятър докосваше мъхчетата по тялото й. Не помнеше почти нищо, не знаеше точно къде е и не за първи път нещо й убягваше. И друг път бе имала черни петна в съзнанието... Наведе глава, слънцето вече огряваше коленете й, значи минаваше пладне. Медът се стичаше по тялото й, с прекрасен кехлибарен отблясък, а пчелите забиваха жилата си в нея безмилостно, след което падаха една по една в прахта. Мъртви! Не разбираше защо по дяволите го правят, след като ще умрат след това. С вързани ръце за дървото, се мяташе в опит да ги прогони.
- Когато не можеш да избягаш, по-добре просто стой без да мърдаш и то ще отмине!
Чуваше възрастен глас, някъде в далечината. Но не виждаше никой.
- Моля те отвържи ме, моля те... Боли... - хленчеше тя.
- Това е което трябва да ти се случи момиче, просто изтрай и то ще отмине. Аз паса овцете, в чужди работи не се бъркам. - говореше гласът.
- Моля те... изстена едва доловимо тя. Боли...
- Скоро вече няма да чувстваш болка, а и дъждът вече се усеща в натежалите облаци над нас, той ще ги прогони. И повече не идвай тук. Какво си мислеше, че "прасетата" могат да летят?? - спокойно й каза гласът, без да трепне.
- Да, могат! - си помисли тя с тъга... Но само в албум на Пинк Флоид...

2 коментара: