сряда, 2 май 2012 г.

Излязохме от пещерата...

... И нагазихме жадно в тревата...
Когато дълго време си бил затворник, идва момент, в който човек има нужда да си бие камшика и... само слънце и природа. И колкото по-зелено и слънчево, толкова по-добре. 














Може да си намерите много сладки нови приятели, които да искат да си сложат слънчевите ви очила и също като вас да помързелуват на слънце в скута ви, докато си лежите на тревата. Внимавайте къде си оставяте очилата, защото може да ви ги задигнат... с чар...














А докато някои мързелуват, други пазят и отговарят за реда и спокойствието, но все пак надявайки се, на някой да му се играе след натъпканите пържоли... ама много да му се играе! Успеят ли да ви съборят на земята... ви е спукана работата, куче-човек-трева стават едно.




















Нахалството ни срещу майката природа нямаше край, нагазихме боси и в топлата, леко влажна след орън мека пръст. Няма друго подобно усещане, дори на пясъка не е толкова меко и нежно... Потъващо. Поглъщащо.














Така започна любимият месец Май, но като всяка хубава и уважаваща себе си приказка, всичко свършва и е време да си тръгваме... Да се събудим на шума на колите, мириса на изгорели газове и затворени между стените на апартамента (не, че това е лошо!)  до следващият път, когато отново ще се слеем с все повече изчезващата ни прекрасна природа.

4 коментара:

  1. "в който човек има нужда да си бие камшика и..." ДИМ ДА НИ НЯМА

    ОтговорИзтриване
  2. Хахахах yeah baby, именноооо!!! Как запя нашия рожденник: "палим колата и дим да ни няма":D Хубаво ще е да го правим по-често! Сега точа зъби за знаеш къде, ама сама да стоя там, нещо не ми звучи много ок (все пак!):))))

    ОтговорИзтриване
  3. Хе-хе, я виж ти кой бил излязал от пещерата! Че дори и ходиш боса по тревата, ВЪЙ :D Изумлението ми е пълно, но все пак ще приема, че дори и ти понякога вършиш нормални за другите неща :P

    Поздрави от Търговище!

    ОтговорИзтриване