сряда, 19 декември 2012 г.

Ей така по Коледа

Коледния концерт на









премина страхотно. Да видиш толкова деца и младежи - изпълнени с радост, вяра, трепет, надежда, любов и светлина в очите... Незабравимо. Пяха от душа и сърце. Пя и нашето 8-сем годишно съкровище. На  моменти едва удържах сълзите си, сълзи на някаква странна радост, гордост може би... Носталгия. Гледах "големите" - 17 годишните, които за разлика от малките, нямаха намерение да впечатляват мама и тате - а гаджетата, които бяха дошли заради тях в залата. Техните приятели и съученици. Слушайки ги как пеят за изпепеляваща любов и подобни род песни, си мислех: "Какво ли знаят те за любовта, та те са само на 17-сет..." Спомних си каква бях и аз на техните години. Наивна, щастлива, чиста, вярваща в доброто, в любовта... И те са такива (все още) и милите едва ли подозират какво ги очаква...
Децата завършиха с една песен, всъщност заради, която пиша този по-личен пост.
Завършиха с песен, на която вече не можах да сдържа сълзите си и почти се разплисках, като в анимационно филмче.... "Ама, че съм и аз, нали ...."

Коледна изповед:

Обещах да успея в живота си .
Обещах всичко да ми върви.
Обещах да се боря със времето.

Обещах, обещай ми и ти!

Обещах да прощавам на хората.
Обещах да дарявам мечти.
Обещах да надвия умората.

Обещах, обещай  ми и ти!

Колко много неща не успях да направя, Коледо.
Колко много надежда изгубих и колко мечти.
Колко много неща не успях да направя, Коледо!

Просто моля някой да ми прости...

2 коментара:

  1. Даааа, снощи неуспях, но днес ме разплака....

    ОтговорИзтриване
  2. песничката много ме докосна, а и децата със запалените свещи на сцената... too much :)

    ОтговорИзтриване