"Индианска легенда, нашепва тихи думи носени от вятъра, галещи величествените корони на дърветата и полегналата от росата в лек трепет трева... Разказва им, че в древни времена, мъжът и жената били едно цяло. Тяло с четири ръце и четири крака. Но един ден, духовете му се разсърдили и наказали, като разделили тялото на две. Така мъжът и жената станали две отделни части, две отделни същества, които все се търсят едно друго, за да станат отново едно цяло. Неразделно.
И понякога... успяват."
От малка имам необяснима страст към индианските племена. Към легендите им. Към вярванията им. Още от 7-8 годишна, когато с нетърпение очаквах всяка серия на филма "Д-р Куин - лечителката" и исках някой да ми чете "Винету" на Карл Май. Разпусках дългите си тъмни коси, сплитах ги на две плитки и около невидим измислен огън, танцувах подскачайки от крак на крак в кръг, напявайки си уж индиански песни. Търсех своето индианско име. Летата прекарани на село, дебнех кокошките на баба, за да си сложа пера в косите и да бъда истинска индианска "принцеса" . А когато майка ми отряза косата ми, плаках много...
И сега след почти 20-сет години, още имам слабост, към лъскави дълги коси, коне, пера... и все още търся моята половина от едното цяло...
Търсех тази легенда от много много време. Благодаря ти Violka,...Слънчево перо.
ОтговорИзтриванеРадвам се, че съм помогнала. Благодаря и аз :)))
ОтговорИзтриване