четвъртък, 10 юни 2010 г.

(no name) 4

Днес един човек привлече силно вниманието й. Вървеше по платното, беше облечен със старо сако и къси панталони, беше чист и изгладен, вървеше и си говореше нещо, смееше се и си оправяше косата, запасваше си ризата, ръкомахаше си нещо, после пак се засмиваше... Колите го заобикаляха. Полуделите и неразбиращи шофьори, му свиреха, псуваха го, крещяха му грозни неща...
Не можеше да спре да го гледа!
Сякаш искаше да го прегърне, силно, много силно! В главата й бумтеше...
-"Какво са ти сторили по дяволите???
Кой те обичаше и се грижеше за теб, кой вървеше заедно с теб и се бореше с теб, с кого преоткриваше света и бе щастлив...?
Кой по дяволите ти изпра дрехите, изглади ги и после те изхвърли на улицата като нежелан домашен любимец???"
После той се качи на тротоара, оправи си косата за пореден път, усмихна се и си продължи пътя говорейки си нещо, сякаш нищо не е станало и всичко си е наред. А и защо ли да не е? Всичко си е наред, напълно наред!
И тя си продължи пътя, щом той изчезна от погледа й, но за нея нищо не беше наред, това не беше наред!

5 коментара:

  1. Да, "това не е наред", но щом мислиш така, значи, че поне Ти си наред. Щом един такъв човек може да те развълнува и да повлече след себе си куп въпроси...
    Няма да забравя първия скитник, когото видях преди повече от 10 години да рови в контейнера зад нашия блок. Простирах дрехите на бебето и направо замръзнах. Втурнах се долу да не го изпусна, помня, че помъкнах някакви бисквити, защото ми стана срамно... Сега вече сме свикнали с тези гледки....

    ОтговорИзтриване
  2. Обществото винаги бяга като опарено от различните...

    ОтговорИзтриване
  3. Да, хората в това положение стават все повече и можем да ги видим на всеки ъгъл, на почти всеки подлез... Но по дяволите, аз не мога да свикна с тази гледка, с това не бива да се сиква... Болно ми е, ами ако аз изпадна в тяхното положение някой ден... Искам да помогна, но не мога да помогна на всички, а и някой сами си го избират.
    Аз харесвам различните!
    А и този човек специално, не беше просяк, той бе чист, изгладен, облечен добре, макар и със стари дрехи. Мисля че за него се носи из Варна една като легенда (слух), че е полудял от любов :)
    Мерси много за коментара rossichka!!
    Поздрави на теб

    ОтговорИзтриване
  4. Да, всъщност въпросът е да не се стига ДОТАМ... Спомних си за разни "чудаци" - мъничко луди, мъничко ексцентрични. Например, преди години срещнах Жената с птиците (ако познаваш книгите за "Мери Попинз", ще ме разбереш!) Е, аз я видях - заобиколена от десетки гълъби, да ги храни. Дори си поговорих с нея.
    Хубаво нещо са блоговете... Провокират и обогатяват, нали?:-))

    ОтговорИзтриване
  5. хехех да! Винаги са ми били интересни подобни хора, как и защо водят такъв начин на живот, а и често се питам, дали пък те не са по-добре от много други, които са "в час"...

    ОтговорИзтриване