Разминаха се двама,
някъде по пътя,
смелите герои с раници тежки,
на славното си минало,
от грешки.
Сякаш в паралелен свят,
затворени и
зад стъкло виждат се,
ала не чуват се
и един до друг не стигат се.
Тъга, затворена
в изтърколила се надежда,
загатва за сила нечовешка,
да счупят стъклото на раздяла
и да докоснат се с души,
и с длани парещи...
Но дали, едната няма
с лед да вледени...
Още дълъг път може би предстои,
по сами силни и с вирнати глави.
Заедно съберат ли се,
слабост пробожда изведнъж,
обръщат гърбове и бягат
към проливен летен дъжд.
Смелостта им да отмие,
че току виж,
погубил се единия за дето
любов допуснал да се случи...
Любов, за която никой няма
да научи...
Тъжен край :(
ОтговорИзтриванеАми... понякога се случва Лили...
ОтговорИзтриванеИ на мен ми се иска да е като заглавието на Шрек "Happily Ever After" но...
И все пак, не приемай всичко, което прочетеш тук буквално ;)
но няма среща без раздяла....
ОтговорИзтриване