Дали разминаха се двама...

Разминаха се двама,
някъде по пътя,
смелите герои с раници тежки,
на славното си минало,
от грешки.
Сякаш в паралелен свят,
затворени и
зад стъкло виждат се,
ала не чуват се
и един до друг не стигат се.
Тъга, затворена
в изтърколила се надежда,
загатва за сила нечовешка,
да счупят стъклото на раздяла
и да докоснат се с души,
и с длани парещи...
Но дали, едната няма
с лед да вледени...
Още дълъг път може би предстои,
по сами силни и с вирнати глави.
Заедно съберат ли се,
слабост пробожда изведнъж,
обръщат гърбове и бягат
към проливен летен дъжд.
Смелостта им да отмие,
че току виж,
погубил се единия за дето
любов допуснал да се случи...
Любов, за която никой няма
да научи...