вторник, 23 март 2010 г.

"Тън...Феята каза...!"



Относно любовта...
По-добре да вървиш по пътя си сам,
отколкото все да се заблуждаваш,
че вървиш заедно с някой!


Относно семейството...
Обичта и признателността ти
нямат граници!



Относно приятелите...
Радвай се, благодари и обичай приятелите си,
защото те са истински с теб и до теб!

8 коментара:

  1. "Феята" ме посети една нощ и разбрах че
    Извесно време съм се заблуждавала, че нямам истински приятели, защото бях заслепена от други неща, но сега когато имам нужда от тях, те са пред мен за да ми "показват пътя", до мен за "компания" и зад мен да ме "хванат ако падна".
    Благодарна съм им с цялото си сърце :)

    ОтговорИзтриване
  2. с такова отношение към любовта малко трудно ще спазваш стандарта, който си си поставила за приятелите... и да, ок те са си до нас - ама ние какво правим за тях? и как очакваме да не сме сами, след като само искаме да получаваме и съвсем рядко се сещаме да даваме? камо ли пък 'всичко'...

    и какво е любовта, ако не е към всички? нищо. не е любов. не е Любов. защото да Обичаш значи да забравиш себе си, по-точно да умреш за себе си. и да живееш за другите. за Другите. без собствени преференции. а останалото е маскирана по милиони начини експлоатация.

    и какво значи да сме сами? това означава да не оценяваме това, което ни се дава. също означава, че до такава степен сме се привързали към нещастието и мрака, в който търсим светлина, че сме забравили истинската, реална Светлина. и не е ясно кое ни заслепява - дали мрака или светлината, по-скоро няма значение, защото не знаем на къде искаме да се движим. а Светлината, мила Виолке, е с теб и не ѝ трябва мрак за да се докаже :) тя е самоутвърждаваща се. тя е и в усмивката ти. само че ни е страх да се свържем с нея, понеже толкова много са ни лъгали и лъгали и лъгали и лъгали и лъгали, че мислим, че всяко следващо нещо, което се случи ще е поредната лъжа и фалш. само че не и със Светлината. защото Тя е Истина, а мрака, или по-известен като 'липса на светлина' е илюзия. въпроса е дали избираме да живеем Истински или да умрем в илюзии. и този избор няма кой да го направи вместо нас. дори и най-добрите ни приятели. толкова е красиво това, че имаш и усмивка :) много е истинско. дано Красотата и Любовта са ти постоянни гости и най-близки приятели. но не забравяй, че когато дойдат и почукат на къщурката ти трябва и да ги поканиш :)

    ОтговорИзтриване
  3. Луната си е твой човек - инак нямаше да си така поетична :) но тя е само половината от нещо цяло :)

    относно любовта, не е нужно да я ограничаваме само до (един) човек. любовта е прекалено всеобхватна и мистична, за да я ограничаваме така - като започнем от любов към по-висок идеал и стигнем до абсолютна любов (??). и все пак, степента на отдаване според мен е единствения параметър по който можем да я измерим. също като вярата - можеш много лесно да я измереш по това до каква степен прилагаш на практика нещата, в които вярваш.

    и в края на краищата, не е важно какво даваме, а какво оставяме за себе си. и ако оставим най-ценното за себе си, тогава какво даваме? и това любов ли е? или кражба?

    и се оказва, че ни боли когато са ни ограбили. а ни ограбват това, което не сме дали доброволно, нали? :)

    а съвсем практично, четири платформи на любовта според древногръцките философски доктрини - сексус, ерос, филия и Агапе. експлоатация има на първите две. филия (пълната отдаденост) и Агапе (любов заради самата любов) можем (дай Боже!) да постигнем ако сме си научили уроците на по-ниските платформи, нали така?

    така че е добре да сме благодарни за това, че имаме уроци, защото те ни доближават до по-висшата ни.. същност. :) естествено, добре е да учим от грешките си, а не да повтаряме същите уроци цял живот...

    ти определено имаш на какво да научиш хората. продължавай да изразяваш красотата, която иде към теб под формата на поезия :) това е едно от най-добрите неща, които би могла да предложиш от себе си :) имаш дарба - използвай я :) много е странно това нещо с нещастието и щастието - когато споделиш нещастието - то намалява, а когато споделиш щастието - то се увеличава :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти Vondruff, ценя мнението ти. Прав си, че много са ни лъгали и лъгали... и сигурно пак ще ни лъжат.
    Преди време отностно любовта и аз мислех така, да дадеш всичко, да забравиш себе си, да се отдадеш изцяло... но вече НЕ, съжалявам! Вече не мисля така. Може да обичаш, силно, отдадено, но нека да не губиш себе си заради другия, заради любовта. Обичай но не за сметка на себе си.
    Какво да ти кажа... всеки реагира както му диктува сърцето, разума, опита, знам ли!
    Но за повечето от нещата, които споменаваш съм затворена и не знам дали някога или скоро ще се отворя, да ги прогледна, да ги разбера да ги изпитам.
    "Красивото на първата любов е, че се отваряш към нея със смелостта на новородена мида.
    Кривото е, че след нея дълго си затворил устни като камък."
    Времето ще покаже.
    Благодаря ти!
    С приятелите ми като тази "фея" например на снимката и други знайни и незнайни войни, усмивката ми ще грее, дори и само Луната да свети на небето ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти, vondruff наистина :)
    Имам много неща да уча, много мога и от теб да науча. Но от страх и пропускам много неща, човек затваря очи дори за красивите неща, ценните и се скрива от света!
    Но смятам рано или късно нещата идват по местата си, надявам се , после почваш да редиш пъзела пак и така отново отново, но ако си умен следващите пъти пъзела е по-лесен!
    И както казва любим герой от любим филм-> Ицо от Източни пиеси:
    "-Имам сила ама, на какво да се облегна? Не ми трябва бастун, трябва ми някаква истина, на която да повярвам!
    -Искам да излъчвам светлина, искам да обичам хората, искам да се прегръщам с тях..."
    Поздрави най-сърдечни!

    ОтговорИзтриване
  6. наистина вярвам в едно нещо - ако следваш един път неотклонно, дори да е грешен в даден момент ще излезеш на прав път. не казвам, че твоя път е неправилен - напротив. просто не се отказвай. продължавай. но не разчитай, че пъзела става по-лесен. :) по-скоро по-голям. :D

    желая ти цялото Щастие, което можеш да понесеш :)

    и гледай да го споделиш :)

    ОтговорИзтриване
  7. Остави ме без думи! :)

    Преди много време, когато щастието струеше от мен, от всяка моя пора :) си представях как съм едно оранжево балонче, носещо се в небето, пълно с много щастие и слънчева светлина! Предствях си как се пръскам от щастие и опръсквам вскички с това щастие, с тази позитивна енергия... :)
    Не казвам че сега не съм щастлива, но не съм това оранжево балонче, което ми се иска отново да усетя ;)

    ОтговорИзтриване