Нямаше я кралицата на нощта,
с ефирната си бяла наметка,
с придворните си дами.
Нямаше я Луната!
Нямаше ги звездите!
Само палачът беше там,
с черната си превръзка.
Прикрит от нощта,
чакащ жертвата си.
Молещ я да му прости
и да отсече главата й
по изгрев Слънце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар