Някой духна свещта и в тъмнина обвит си пак.
Объркан се блъскаш в тъмното,
търсещ светещият надпис "ИЗХОД",
но такъв няма!
Поеми дълбоко студеният въздух
и на земята седни,
когато главата ти се замъгли от
болката пронизваща вътрешността ти.
Доста време долу ще поседиш!
Очите ти от мрака ще ослепеят,
забравяйки какво е да имаш светлина.
Ръце ти отново ще загрубеят,
от триенето в мъртвата земя.
Ушите ти от тишината ще оглушеят,
нечуващи нивга песента.
И безмълвен ще си вече
прегракнал спорещ със вечността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар