петък, 12 март 2010 г.

далечно, търсещо, горящо

Ами, така ще е!
Ти ще даваш и
някой ще ти го взема.
Ще чакаш този,
който никога няма да дойде.
Ще се оглеждаш за това,
което никога няма да видиш.
Ще виждаш само това,
което е вътре в теб.
Защото навън е мъгла и мрак!
Виолите ще свирят,
но ти няма да ги чуваш.
Ще чувстваш само,
изпълващата преливаща празнота.
Изхвърли четките, боите,
не ти трябват вече. Без цветове!
Съблечи се, изгори всичко,
нека тялото ти говори.
Душата няма да намери покой,
остави я да се скита, да търси.
Отвори съзнанието си,
за самия себе си. Намери се!

3 коментара:

  1. Здарсти,
    Текстовете ти са прекрасни,и много ме вулнуват когато ги чета.Приеми искренните ми поздрави...

    ОтговорИзтриване
  2. Приемам ги :) Благодаря, иска ми се да не бяха толкова истински нещата, които ми ражда болното съзнание :)
    А иначе, аз съм влюбена в "къщите ти" :)

    ОтговорИзтриване
  3. много ме вълнува тази тема, Vio, ама нали знаеш, че все през намигване пиша :)) та има една много хубава мисъл, знам я от лама Оле Нидал - освободи съзнанието си и задникът ти ще го последва :))) когато осъзнах какво ми казва се почувствах хем освободен, хем развеселен

    ОтговорИзтриване