неделя, 21 ноември 2010 г.

В ничии обувки

Все се опитвах да се напъхам в нечии обувки! А те, все не стават!
Хлопат безцеремонно по очуканите улици. Аз ли засрамвах тях, те ли мен...?
Бяха или големи или пък ми стискаха. Убиваха ме!
Караха ме да се чувствам като японска гейша.
Бяха ми или тесни или широки, тежки, скъсани, прекалено лъскави или пък тези ужасни токчета ако щеш ...
От време на време някой суркаше крак с мен и тогава все бяхме в ауфтакт.
Аз или избързвах пошляпвайки или закъснявах с дребните си миниатюрни, направо сюрреалистични крачици, потичвайки отзад.
Абсолютен „Параграф 22”
Захвърлих обувките!
И ми беше хубаво, с ей тези боси крака!
Чисти, от мръсотията на потъващият свят!
Без рани от неудобните камъчета на деня...

4 коментара: