неделя, 28 февруари 2010 г.

одеялото на баба

Една цветна вълна ме е обляла. Понякога на гребена на черно-бяло бягам и от хора не мога да се отърва, друг път цветна пред тях стоя и търсят ме.
Някога баба ми шиеше едно одеяло, одеялото на цветовете, одеялото на истината.
-Ама на коя истина бабо?
-На този, който го шие или на този, който ще го притежава?-питах баба
Баба мълчеше и се усмихваше... шиеше ли шиеше, малки квадратчета цветно едно за друго.
Толкова цветно беше, че като ме завиваше с него, никога не можех да намеря снощният цвят, който ме е приспал.
-За това ли бабо сънувам различни сънища?-я питах
Сега баба я няма, одеялото се скъса... А аз още имам въпроси.
-Бабо, и с хората ли е така в живота? Пришиваш си различни (някои цветни, други безлични)
От някои сънуваш кошмари, някои не можеш да забравиш, а други изобщо не помниш.
Цветове...като хората...

Няма коментари:

Публикуване на коментар