петък, 23 април 2010 г.

бягащите отговори на преследващите ги въпроси

Въпроси, въпроси, толкова много...
Червени, лилави, жълти, сини.
Летят навсякъде,
обкръжени от мними отговори!
Няма отговори, няма!
Задачата е сложна,
с няколко възможни решения.
Не! Заблудил си се, това уравнение
няма решение, няма!

Не! Задачата е омагьосан кръг,
в който се луташ насам натам,
докато ти се завие свят!
Докато не се озовеш с главата надолу.

Докато или не полудееш
или по чудо не намериш верният път...
Верният път, но само до някъде.
После пак се губиш, пак търсиш, пак тичаш
по старата пътека или по нова.
Закъсвяваш ли?
Сред шубрака, под жаркото слънце,
под дебелата сянка, под водата...

Изтощен, запъхтян, омагьосан,
спираш да се огледаш.
Къде съм?
Пак ли съм там или по-напред?
Отляво ли съм или отдясно?
Ден ли е или нощ?
Топло ли е или студено?
Вземи завоя на един дъх.

Забравил си всичко...
Объркал ли си се?
Почни отначало, а къде е началото,
изгубил си нишката. Няма начало, няма край!
Лабиринтът се затваря с всяка изтичаща секунда,
сърцето ти бие толкова учестено,
че го усещаш в ушите си.
Има ли изход?
Има!
Но ще го намериш ли?
Тик так тик так... Намери го!
...

4 коментара:

  1. Е, най-накрая...
    Толкова време те чакам да постнеш пак нещо, че чак се притесних...:)
    Лабиринтите са интересно нещо...

    ОтговорИзтриване
  2. :) бях в творческа дупка :)
    Има един много стар филм "Лабиринт" се казваше мисля, с Дейвид Бауи. И си спомням мацката (главната героиня) как не можеше да се измъкне от там ... и ми настръхваха косите като малка, а и все още :)

    ОтговорИзтриване
  3. Това ми е един от любимите филми. А Дженифър Конъли си е невероятна...
    Мислех скоро да пускам пост за любимите детски филми...
    Ама ти ми четеш мислите!
    :)

    ОтговорИзтриване