бягащите отговори на преследващите ги въпроси

Въпроси, въпроси, толкова много...
Червени, лилави, жълти, сини.
Летят навсякъде,
обкръжени от мними отговори!
Няма отговори, няма!
Задачата е сложна,
с няколко възможни решения.
Не! Заблудил си се, това уравнение
няма решение, няма!

Не! Задачата е омагьосан кръг,
в който се луташ насам натам,
докато ти се завие свят!
Докато не се озовеш с главата надолу.

Докато или не полудееш
или по чудо не намериш верният път...
Верният път, но само до някъде.
После пак се губиш, пак търсиш, пак тичаш
по старата пътека или по нова.
Закъсвяваш ли?
Сред шубрака, под жаркото слънце,
под дебелата сянка, под водата...

Изтощен, запъхтян, омагьосан,
спираш да се огледаш.
Къде съм?
Пак ли съм там или по-напред?
Отляво ли съм или отдясно?
Ден ли е или нощ?
Топло ли е или студено?
Вземи завоя на един дъх.

Забравил си всичко...
Объркал ли си се?
Почни отначало, а къде е началото,
изгубил си нишката. Няма начало, няма край!
Лабиринтът се затваря с всяка изтичаща секунда,
сърцето ти бие толкова учестено,
че го усещаш в ушите си.
Има ли изход?
Има!
Но ще го намериш ли?
Тик так тик так... Намери го!
...