Велики думи на един Велик човек

R.I.P.

























"Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си.
Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз - че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен…
Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност.
Нашата позиция “Аз съм нищо” не е от полза нито за нас, нито за света.
Няма нищо достойно в това да се свиваме, за да бъдем нищожни, и по този начин да вярваме, че другите се чувстват добре, като им спестяваме неудобството да съжителстват с големи хора."

Нелсън Мандела

Весели Празници на всички

С Кори Тейлър ще бъде една весела рок Коледа несъмнено :)

Не искайте прекалено много от живота и ситуацията, защото ако искате прекалено много, може и да не получите нищо. Благодарете на хората, които ви обичат такива каквито сте и копнеят да бъдат до вас.
Бъдете щастливи и дано новата година бъде още по-добра!

Когато...

art by ~ unknown ~

Когато имаш нужда от някой,
а наоколо е пусто...
Когато чувстваш само студ,
а жадуваш безкрайна топлота...
Когато не се побираш в кожата си,
а търсиш спокойствие и мир...
Когато нощем не спиш,
а денят те смазва...
Когато вярваш в доброто,
а удряш все на камък...
Когато крещиш,
а никой не те чува...
Когато търсиш смисъл,
а откриваш само кух "пълнеж"...
Когато тънеш в мрак,
а бленуваш за светлина...
Когато се преструваш, че си ОК,
а душата ти се къса на парченца...
Когато се влачиш по земята,
а ти се лети...
Когато те боли,
а лекарство няма...
Когато нямаш сили,
а трябва да се бориш...
Когато мразиш,
а копнееш да обичаш...
Когато плачеш,
а искаш да се смееш...
Когато си на крачка от върха,
а въжето се скъса...
Когато краят наближава,
а мечтаеш за ново начало...
Когато....

Тогава... ме нарисувай.
Виж ме.
Имаш мен.
Имаш себе си.

Здравословен бар "Зелено", Варна / Затвори врати :(

Представям ви едно здравословно-био-уютно място, в което можете да се отпуснете и насладите на приятна музика, както и най-вече на невероятни здравословни и живителни фрешове и смутита за тялото и душата!

За тези от вас, които имат Фейсбук, разбира се може да разгледате и проучите всичко, което би ви било интересно на страницата на заведението - Здравословен Бар "Зелено"  ,
за другите, като мен в малко снимки и думи ще ви покажа за каква изкушаваща сетивата и рецепторите вкусова магия имам предвид.

Състав:
ФРЕШ Ябълка
КРУША
ЧИА (семена)
Мед
Канела
Бадеми

Състав:
Райска Ябълка
ФРЕШ от ЯБЪЛКА
Канела
Индийско Орехче
Мед

Състав:
2 Круши
150мл. Мляко или ФРЕШ
малко Кис. Мляко - по избор
50гр. овесени трици
джинджифил
канела

Състав:
200 мл. ФРЕШ от Ябълка
2бр. Киви
Шепа Спанак
Мед на вкус

1/2 Авокадо
Спанак
Малко Кис. Мляко
150мл. мляко (може да го заместите с бадемово или орехово мляко)
3 лъжици мед

Можете да си поръчате всевъзможни комбинации от плодови и зеленчукови фрешове, приготвени винаги от пресни продукти, пред вас с много майсторство и поднесени с усмивка!

Изкушаващо е, не мислите ли?! И цените са прилични, а обстановката и обслужването е винаги, като сред приятели. Изпитано!!! Заповядайте в " Зелено "!

И аз най-накрая с Георги Господинов

Бях тъжна и умислена. Бях спестила някой лев и първото, което ми дойде на ум, бе да вляза в книжарницата - Излязох с три книги, които отдавна исках да си купя в ръка. Четвъртата ми беше нещо, като... подарък. Този път наблегнах на български автори. Ако имах повече пари ... не знам с колко книги още щях да се натоваря.
Искам да изчета целия свят... (след като не мога да го обиколя и/или изям).
Но Z-rock и Г. Господинов, за сега ме задоволяват.

1) " Физика на тъгата " (Няма друга подобна книга!)

"Всички искаха да избягат, светът вървеше към Есен"

"Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва..."

“Някога можех да бъда във всичко,  да бъда всичко.Сега, в бездарието на зрелите си години исках да събера всичко при себе си, като малка компенсация за онова, което изгубих".”

"Кой знае защо, си представяхме, че всички извънземни които излязат надвечер по хладно на небесните си чардаци, най-обичат да си пуснат на грамофона българската народна песен за един страшен хайдутин. (Малките народи обичат да са страшни.) "


2) "Естествен роман"

“Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се. Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее.
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори.”

“Да започнеш отначало. Най-тъпият израз, добър за второстепенни романи и касови филми. Да обърнеш гръб на всичко. Да се изправиш, след като си паднал. Воля за ново начало. Глупости.”


3) " И всичко стана Луна "

3) " Зелени разкази "  - Алек Попов, Ваня Щерева, Васил Георгиев, Дамян Дамянов, Калин Терзийски, Любен Дилов - син, Деян Енев, Елена Алексиева, Любомир Николов, Михаил Вешим, Захари Карабашлиев, Момчил Николов, Мона Чобан, Радослав Парушев.

Радости и трепети от партито за бебче Радост

Скоро на бял свят ще се появи нашата малка Радост. Усещам как ще бъде глезена от цялата ни компания, а майка й и баща й се надяват на дисциплина.... Ха-Ха!

Колко пъти казахме на Гега - да не гълта балоните ...

Как можа Стас да ни развали кадъра ?!

Тук бебче показва салта и ритници.
Кексчето е вече опечено, време му е да излиза.
Дано се роди бързо, лесно и да ни е жива и здравичка.

Намерих фея, мъничка и тъжна...

Халед Хосейни с нова невероятно силна книга.

"Намерих фея, мъничка и тъжна,
на сянка под хартиено дръвче.
Намерих фея, мъничка и тъжна,
а нощен повей припна да я отвлече"
                                                 
цитат от приспивна песен от книгата "А планините ехтяха"

" - Кабул е ... - търси подходящите думи Идрис. - Хиляда трагедии на квадратен километър."
Незабравима книга за възможността и надеждата да намерим в някой друг изгубена частица от себе си.

Фестивал на хвърчилата ( и графитите ) Шабла 2013

Първо - Честит Празник на всички българи!

А сега по същество. Ставаме рано, някъде към 10, 10 и нещо :D грабваме якетата, някои от компанията ни и хвърчилата и се отправяме към Шабла. Какво се случва там? За трета година Фестивал на хвърчилата ( и графитите) ето това се случва! Каузата на фестивала е да защитим червеногушата гъска. Огромна поляна, шатри с храна, свежи хора от всякакви възрасти, с разрошени коси от адски силния вятър хванали по едно-две хвърчила и мерят сили, кой най-дълго време ще задържи хвърчилото си високо в небето. Е, някои наблягаха повече на хапването и снимките, но това не е от голямо значение :)

Време е и ние да разплетем хвърчилата за да се включим в надпреварата.
Не ни се отдаде много, но важното е, че опитахме. Аз предимно щраках насам натам, други се мъчеха над хвърчилата си.

И това не е всичко. За моя голяма радост имаше още по-свежи и артистични хора, които бяха наблегнали на рисуването на графити. Цветно и весело!

Оп, тук 'ни в клин ни в ръкав' се появявам и аз. В опит да не отлетя и аз като някое хвърчило от силния вятър.

Общо взето се позабавлявахме и си продухахме главите :)
                                                           ~ Край! ~

Самотата е демон

art by ~ Robin Kalleberg Nilsen ~

Самота - ще е пак името ми,
в тъмнина давят се очите.
Без любов отново оставени,
няма кой да изпие сълзите.

Демони в мен крият се,
от светлинката дълбоко уплашени.
Един със друг безпощадно бият се,
на части разкъсват душата ми.

Просто няма значение

art by ~ James Jean ~

Няма значение къде отиваш,
няма значение на колко различни места ще бъдеш по света,
няма значение с колко нови хора ще се срещнеш,
няма значение колко нови и различни неща ще правиш
- няма значение -
ако навсякъде в сърцето си носиш - болка, пустота и тъмнина.
Когато останеш сам със себе си разбираш, че не си мръднал и крачка.
Просто няма значение...

Добромир Славчев - "Храна за върколаци"

И отново за любов ще си говорим. В нежните си прохладни прегръдки, този септември любовта ще ни обгърне, за да ни покаже новата тъй чакана втора стихосбирка на страшно талантливият с думите Добромир Славчев, с невероятното заглавие "Храна за върколаци"! Харесва ми още от самото заглавие.

Представянето е в рамките на 21 Международен кинофестивал „Любовта е лудост“ и ще се състои на 03.09.2013 г. от 19.00 часа в Кафе книжарница „Сиела“ във ФКЦ – Варна.
Моля заповядайте!

***
Откачам май, а може би съм луд,
в душата ми се вихрят пепелаци.
Да бях умрял поне във твоя скут,
а не да съм храна за върколаци.
И тракаща на сухо воденица,
сърцето ми е със изпита кръв,
над мен се мержелее там зездица
и сякаш че e пъпната ми връв.
И мисля си – ако я отрежа,
дали ще мога пак да се родя,
и от плацентата на любовната ти мрежа
„Обичам те!“ вместо родилен вик
към теб да изкрещя

***
Всичко в онзи миг се обезсмисля,
любовта когато е далече.
В заревото сам на свойте мисли,
разбираш после колко си обречен.
Каквото и в живота да разделяш,
ти заедно със него се смаляваш.
Единствено щом щастие споделяш,
разделиш ли го надве – го удвояваш!

***
Любовта ти така ме дамгоса,
че белегът още личи.
Душата ми ти омагьоса
с горящи и топли очи.
Косите ти по мен водопади,
сънувам ги в нощи и дни,
а в душата ми трещят канонади
от взривени слънца и луни.
И обичам те толкова силно,
побъркваш ме, правиш ме див
и чувствата напират обилно...
Готови за големия взрив.

***

Въздишка ли е туй, или

какво ме в тялото пробожда?

Любовни някакви игли

щом мисъл ме по теб спохожда.

Сънувам погледа ти свеж,

а ти, застанала по блуза,

и целият покрит във скреж,

треперя аз пред свойта муза.

И омотан във своя стих,

ще кажеш, че с въже ме стяга

а в любовта към теб открих...

на шията ми най-приляга.

Докосни ме

art by ~ Luis Royo ~

Докосни ме,
с устни меки и добри,
остави ме по теб да се разлея, в миг от вечността да станем аз и ти.
Докосни ме,
тихо в теб ме приюти,
с очите сини душата ми към своята нежно прикови.
Докосни ме,
нека Луната белокаменна над нас да бди,
какво там ще се случи на нея остави.
Докосни ме,
и нека между нас няма ледени стени,
а само страст, която в сърцата да гори.
Докосни ме,
с огнените си лъчи,
но не ме изпепелявай, не искам отново да ме боли.
Докосни ме,
носи ме леко, както морските вълни,
остави ме да те омагьосам и отведа в приказни страни.
Докосни ме,
рисувай по кожата ми с пръсти и бои,
в цветове най-различни цялата ме потопи.
Докосни ме,
усмивката ми от дълбините страшни извади,
моят каменен кръст в нощта бъди,
не ме предавай, а спаси ме и с мене остани...

(посветено на един много специален човек)

Легендата за Дедал и Икар

Дедал в древногръцката митология бил известен архитект, художник, скулптор и копнеел за своята свобода и ден и нощ работел, за да се върне в Атина.
Един ден повикал сина си Икар в работилницата си и му показал последната си творба, последното си изобретение: два чифта големи крила, като на птица.
- Виждаш ли ги? - му казал той. - Те ще ни върнат в отечеството.
Донесъл му единия чифт и докато го прикрепвал към раменете му с восък, го научил как да си служи с крилата.
- Да се издигаш с вятъра и да се спускаш с вятъра, като птиците - му казал той. - И да не летиш много нависоко, да не би слънцето да стопи восъка, нито много ниско, да не би пяната на морето да измокри крилата. Да летиш спокойно и равномерно, като дива патица. Тръгни сега и помни думите ми! Аз ида след тебе.
Бързо и пъргаво литнал Икар и се вдигнал високо в небето.
- Станахме птици! - извикал той на баща си, който го следвал по-бавно. - Можем да правим каквото си искаме.
- Спокойно и равномерно! - съветвал старецът.
Но Икар само се смеел. Забавлявайки се, той се издигал и спускал във въздуха и викал:
- Я виж как се развълнува и разпени морето. Завижда на крилата ни!
Той слязъл ниско до вълните и после, като светкавица се стрелнал със смях във висините.
- Светът е наш! - извикал той на баща си.
Но Дедал неспокоен го следял непрестанно с поглед.
Внезапно се чул гласът му:
- Икаре, върни се назад!
Бащата видял, че синът му се изкачва като орел към слънцето, и го обзел страх. С разтуптяно сърце и скрита гордост Дедал гледал как Икар се катери нагоре, но сърцето му се свило от страшно предчувствие.
- Какво безумие! – си мислел той.
Икар едва се виждал, бил като малка черна точица, отиваща все към слънцето. Внезапно започнал да се снижава и да се уголемява пред бащините очи.
Ставал все по-голям и по-голям…
И Дедал надал сърцераздирателен вик.
Синът му падал! Крилете били вече безполезни!
Икар паднал във вълните, които за миг го покрили. Дълго летял Дедал, но не откривал тялото на сина си. Най-после океанидите, морските нимфи, се смилили над нещастния баща и изнесли тялото на Икар от морските дълбини. Поставили го върху една вълна.
Дедал прегърнал тялото на сина си и го изнесъл на сушата. Погребал чедото си до морето, за да го приспиват и люлеят морските вълни.
Последното си творение хвърлил в дълбините. Оттогава никой не го видял повече.

The Laughing Heart - Charles Bukowski

Заслушайте се...



"your life is your life
don’t let it be clubbed into dank submission.
be on the watch.
there are ways out.
there is a light somewhere.
it may not be much light but
it beats the darkness.
be on the watch.
the gods will offer you chances.
know them.
take them.
you can’t beat death but
you can beat death in life, sometimes.
and the more often you learn to do it,
the more light there will be.
your life is your life.
know it while you have it.
you are marvelous
the gods wait to delight
in you."

Книгата, която може да ви промени

Елиф Шафак - "Любов" 

Дълго чаках тази книга да стигне до мен. Дали сега й е времето - надявам се, че да. Надявам се, да съм тръгнала по нов път. Надявам се, да гледам на живота с нови очи, защото старите бяха вече напълно замъглени. Надявам се, тази книга да отвори най-накрая сърцето ми, не толкова за любовта към някой мъж, а за нещо много по-важно и висше... Осъзнах, че имам огромна нужда от любов. Любов - към Живота, себе си и Създателя.

В мен непрекъснато от години се води борба, жестока борба, за това в какво вярвам. В какво искам да вярвам. Хиляди въпроси търсеха своите отговори, намирах ги и това раждаше нови и нови въпроси, търсещи нови и нови отговори. Накрая се уморих и спрях да търся. Спрях и да вярвам в каквото и да е. Но от това не се почувствах по-добре. Напротив.
Тъмнината превзе душата и тялото ми.
Може би до сега съм приемала и "разбирала" любовта по съвесем различен и грешен начин. Ако изобщо мога да кажа, че съм я разбирала. Любовта - би трябвало да е много над онова, което "виждаме".

Сега търся любовта, търся ръката, която да ме измъкне. Дали тази книга не е подадена ръка?!
Готова ли съм най-накрая да открия това, което търся или ще има да извървя още много път, да задам още много въпроси?
Това ще разбера може би - сега, все някога или никога...

"Има ли начин да проумееш какво е любовта, ако първо не обикнеш?
Любовта не може да се обясни.
Тя може да се изживее.
Любовта не може да се обясни, но имненно тя - обяснява всичко"
                                                                                                        цитат от "Любов"
" Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящето."
                                                     Едно от "40-те правила на Шамс от Тебриз": цитат от "Любов"

Анотация:
автор: Hikma 
“Любов”  - обединявa в едно Изтокa и Зaпaдa, минaло и нaстояще, зa дa дaде нa читaтеля зaвлaдявaщ, дpaмaтичен и жив paзкaз зa любовтa. Товa е книгa, която ни остaвя без дъх, но нaй-вече отговоpя нa големия въпpос: „Кaк любовтa може дa пpомени животa ни?”.

“Любов” е пъpвaтa книгa нa Eлиф Шaфaк, пpеведенa нa бългapски език. Пpеводът от aнглийски е дело нa Eмилия M. Maслapовa. Eлиф Шaфaк пише “Любов” в пpодължение нa 15 години и половинa. Увлеченa по суфизмa още кaто студенткa, aвтоpкaтa е вдъхновенa от истоpиятa нa стpaнствaщия деpвиш Шaмс от Тебриз и сpедновековния духовник, мистик и поет Pуми. Bъв вpеменa нa фaнaтизъм и клaсови пpедpaзсъдъци те отстоявaт духовносттa, която носят в съpцaтa си, и отвapят домa си зa хоpa от всички пpослойки нa обществото. Твъpдо вяpвaт в учението зa любовтa кaто основнa гpaдивнa чaстицa нa животa, любовтa, която свъpзвa хоpaтa пpез векове, култуpи и геогpaфски шиpини. Пpеди дa се пpевъpне в световноизвестен поет, духовният учител Джеляледдин Pуми тъpси себе си сpед необяснимa сaмотa. Bъпpеки хилядите си почитaтели и ученици Pуми чувствa, че нещо липсвa в животa му. Cтpaнствaщият деpвиш Шaмс идвa в отговоp нa молитвите му. Тяхното пpиятелство пpоменя животa нa Pуми зaвинaги.

Eлa Pубинстaйн е 40-годишнa домaкиня от Бостън, мaйкa нa тpи децa и pецензент към литеpaтуpнa aгенция. Пъpвaтa й зaдaчa е дa пpочете и оцени „Cлaдко богохулство” – pомaн, нaписaн от нaпълно неизвестен aвтоp нa име Aзис Зaхapa. Книгaтa нa Зaхapa paзкaзвa пpез погледa нa paзлични хоpa зa пътя, извъpвян от Шaмс към Pуми, кaкто и зa pолятa, която деpвишът изигpaвa пpи тpaнсфоpмиpaнето нa успешния, но нещaстен духовник, в отдaден мистик, стpaстен поет и зaщитник нa любовтa. Зaвлaдянa от „пpaвилaтa” нa суфизмa, които зaщитaвaт paвенството нa всички хоpa и pелигии и искpицaтa любов, която всеки носи в себе си, Eлa осъзнaвa, че истоpиятa нa Pуми е огледaло нa нейния живот и че Зaхapa – кaкто Шaмс, идвa, зa дa я освободи.

Книги, книги, книги...

Толкова книги съм си набелязала и свалила за четене, че не знам дали ще ми стигне
и цял един живот за да ги прочета :))) Но ще опитам!

Времето фучи бясно! Вчера, днес и утре се преплитат и измъкват неусетно под носа ми и дори често забравям кой ден сме...
Осъзнах, че от многото четене - не ставам по-умна... Само още по-отнесена от вихъра, замислена и дори понякога объркана. :))) Осъзнах, че се затварям в книги и дълбоко в себе си. А на вън - животът кипи И никого не чака!!!

Ozzy Osbourne - Life won't wait (for you my friend)
Не съветвам да четете по-малко, а само И да не забравяте да живеете повече !

Реда си чакат:
Георги Господинов -"Естествен роман" *, "Писма до Гаустин" *, "Физика на тъгата" *, " И всичко стана Луна" * и "Невидимите кризи"
Пейчо Кънев "Разходка през стените" и "Уиски в тенекиена кутия"
Блага Димитрова - "Пътуване към себе си"
Айзък Азимов - "Събрани разкази" 1 - 5 том и "Стоманените пещери"
Братя Стругацки - "Търсене на целта - или двадесет и седем теореми на етиката" и " Трудно е да бъдеш Бог - или понеделник започва от събота"
Сергей Лукяненко - "Нощен патрул"
Джон Стайнбек - "На изток от Рая" и "Безпътният автобус"
Матю Райли - "Плашилото" и "Храмът на инките"
Харуки Мураками - "Спутник, моя любов" *
Е.Л.Джеймс - "Петдесет нюанса сиво" *
Владимир Набоков - "Пнин" и "Дар"
Брандън Сандърсън - "Последната империя"
Стивън Хокинг - "Кратка история на времето"
Стивън Кинг - " Нощна смяна" * "Всичко съдбовно - 14 мистерии" * , "Особени сезони"  * и "Мизъри"
Джак Керуак - "По пътя"
Филип Пулман - "Северно сияние"
Робърт Джордан - " Нова пролет" - "Окото на света"
Чарлз Буковски - " Любовни истории на обикновената лудост",* "Всичко на масата" * и "Factotum - Момче за всичко" *
Елиф Шафак - "Любов" *
Елизабет Гилбърт - "Яж, моли се и обичай" *

* прочетени от списъка

"Инфлация на чувствата" - Добромир Славчев

Любовта е навсякъде! Виждам я в очите на приятелите ми - ужилени. :)))) Помирисвам я във въздуха. Разлетяла се е, като полудяла пчела разбутали кошера й, готова да ужили всеки, който й се изпречи по пътя. Ех, любов, любов...
Мен не ме е ужилила. Аз съм си добре, може би съм имунизирана, но пък ми подариха невероятна стихосбирка, която ме разтърси - разкрива красотата на чувствата, тъмната красота  на загубата и болката. На силата да устоиш над себе си, над слабостта си ... или пък не. Аз се влюбвам в думите - в страстта, с която са подбрани те, в мъката, с която са написани.
И имам подходяща песен за тази стихосбирка - Jeff Beck - Cause We've Ended as Lovers

Думите на автора биха били най-точни, да опишат тази магия - наречена любов и моето чувство, което гори също:

"Без любов животът е безсмислен, а според Екзюпери " Човек може да живее само с онова, което може да го накара да умре".
Поне за мен любовта е точно онова, за което бих умрял, без да се замислям. За нея е писано толкова много, че всеки дръзнал да го направи след това, рискува да преповтори казаното. Прекрасно е да срещнеш човек и да се влюбиш, и да го обичаш истински, а още по-прекрасно е да запазиш чувствата си към него такива, каквито те са се появили при теб в самото начало. И тези чувства никога да не те напуснат. Звучи почти невероятно, но във всяко нещо в природата има изключение - и защо да няма такова и в любовта! И то да е точно това - да обичаш завинаги, събаряйки мита за вечната любов!"  - Добромир Славчев

Очаквайте и втората му стихосбирка - "Храна за върколаци"

***
Ядох тръни - що пък не -
от този свят за да се махна
и мислеха за мен поне,
че отдавна бил съм смахнат.
Неписани писма четях
и всяка нощ със болка дишах,
проклинах себе си, не спях
и все за тебе вечно пишех.
Живеех, но не бях аз жив,
стоях като мъгла в безкрая
сред моя небосклон тъй сив,
но пак не спрях да те желая!

***
Вихрушката
помете ме изцяло,
време нямах
да се осъзная.
Изчезна в погледа ми
всичко бяло
и почнах трап
самичък да копая.
Ободох после
мислено земята,
облечен само
в спомените скъпи,
в градината
увяхнаха цветята,
откакто в нея
тя повече не стъпи...

***
Ти си единствена
с аромат на канела
и място в сърцето ми
трайно си заела.
За тебе съм жаден,
не мога да крия
и искам от тебе
постоянно да пия.
Умирам за тебе,
но тебе те няма
и целият чувствам,
че потъвам във яма.
А в мислите мои
само ти си още,
това непрестанно е -
и денем, и нощем.
За тебе копнея,
теб искам, желая
и тайно мечтите си
с тебе ги вая.
И твоето име
на глас все изричам,
и себе си мразя,
а тебе обичам.

***
Когато си безумно сам
и никой не те чува,
и в теб надежда няма грам,
която да сънуваш.
Когато болката е тук,
не иска да си ходи
и в теб един неистов звук
като призрък броди.
Когато няма път пред теб,
а само преспи има,
и вятър бръснещ и свиреп
в душата всява зима.
Когато хорските очи
като срелички стрелят
и в тебе всичко се смрачи,
когато те уцелят.
Тогава се усещам в плен
и вдигам глас до Бога.
Бих искал аз да съм смирен,
но никога не мога!

Happy Birthday to me...

Хоп - троп отново този ден настъпи. :)
Тъй чакан, тъй обичан, тъй специален!
Тази година беше един от най-хубавите ми рожденни дни.
Три дни яли, пили и се веселили...
(и прескочих прокълнатите 27 :))) )



"Everybody's wishing
Me a happy birthday.
Everybody's wishing
Wishing me well..."

"Corvette Summer" Cocktail

Ще ви предложа един лек и освежаващ коктейл - за пролетта и съпътстващото я лято!
Тази леко тръпчиво-горчива комбинация е за хората, които определят себе си като по-освободени, по-пиперливи (и определено не и сладко-захаросани) - може би заради малко по-твърдият вкус на текилата, грейпфрута и тоника заедно.

"Corvette Summer" Cocktail:
лед
текила
фреш сок грейпфрут
фреш сок лайм
тоник

Коктейла идва от горещата пустиня на Югоизточна Калифорния и любимото ми предаване на Anthony Bourdain - No Reservations, с участието на един от любимите ми фронтмени от групата: Queens Of  The Stone Age - Josh Homme и едноименният американски филм през 1978 - "Corvette Summer ".

С това парче написано специално от Josh Homme за саунда към предаването, можете да усетите вкуса на горещ пясък между зъбите си, разтуптяното сърце от жегата и препичащото слънце и освежаващата ледена глъдка коктейл Corvette Summer :)
Насладете им се ... както смятам да направя и аз.

Откровен и симпатичен???

:)

Хайде на кино - "Джулай" (2013)

julymovie.com

Тези, които ме познават, знаят, че обичам кино - обичам българското кино, старо и ново.
Затова грабвам няколко прекрасни момичета и отиваме на кино. Ще скочим във филма заедно с: Параскева Джукелова, Касиел Ноа Ашер, Яна Титова, Ованес Торосян, Филип Аврамов, Ицхак Финци, Поли Лалова, Димитър Терзиев, Стефан А. Щерев...
Сценарий и режисура: Кирил Станков
Нали помните филма "Кецове" - да, онзи супер готиния, който аз признавам си гледах няколко пъти... Продуцентите ни дават още един шанс да изживеем нещо подобно с "Джулай".

Ще посрещнем изгрева на брега в Крапец... ей така, боси с полепнал пясък по пръстите, завити с тънко одеало, разрошени от морският вятър хвърлящ солени пръски по лицата ни, усмихнати и с парещи очи от недоспиване. Всеки път щом чуя Uriah Heep и паметната им песен - цялата настръхвам и ме полазват щастливи тръпки.
Навярно гледайки филма, някои от нас ще си спомнят... други ще помечтаят... а трети, на 1-ви юли отново ще го направят, там на брега на морето... Вълшебно! :)



Анотация:
"Най-новият български филм – "Джулай" (2013), продуциран от "Гала филм", чийто автор и режисьор е Кирил Станков, е носталгично преосмисляне на днешния скапан живот на едновремешните свободни духове. Неслучайно режисьорът избира да разкаже своята история през съдбите на три на пръв поглед обикновени жени – интелектуалката Дана (блестяща Касиел Ноа Ашер), алкохоличката Джу (изненадваща Параскева Джукелова) и невинната Лили (нежната Яна Титова).

Жената е по-чувствителна към несправедливостта и много по-склонна към промяна, а и по-силна, както се оказва и от сюжета на филма.
В тази история за пътуване, купон, откровения, свобода и болкa всеки преминава през своята малка голгота, за да открие истинските стойности на приятелството и надеждата.

На пръв поглед семплият сценарий разкрива малко по-малко пластове наслоено недоволство и красиви метафори. Поколението на 40-годишните лесно може да се разпознае в съдбите на героите, някогашните диви, млади и готови на промяна, са се предали на неслучващия се преход, потънали са в блатото на всекидевното си живеене и са се обезверили.
Случайната среща на някогашните приятелки Дана и Юлия и решението им да отидат да отпразнуват Джулая "като едно време" отприщва поредица от случки, показващи, че миналото не се връща, че настоящето е унищожило ценностите и че всеки се опитва да избяга в черупката си.

Естествено, като на кино, и тук става чудо и недоволството преобръща сюжета и ни поднася един неочакван и вдъхновяващ финал. С две думи – доброто побеждава!
Прекрасното женско актьорско трио нямаше да е така атрактивно без участието и на неколцина много колоритни актьори, отдавна станали любими на българската кино-аудитория.

Макар и стъпващ върху доста болни теми от съвремието ни, филмът "Джулай" е направен с много любов и много чувство за хумор. Без излишни хватки и кино-претенции, той грабва зрителя с прекрасна актьорска игра, хубава музика (какво друго, ако не блус – дебют като филмов композитор на Васко кръпката) и много добро операторско око (небезивестният Рали Ралчев).
С "Джулай" вълната от хубаво бълграско кино продължава и има всички шансове да върне в салоните и най-скептичната към родното изкуство публика."

(автор на анотацията: Кремена Димитрова - www.edna.bg/svobodno-vreme)

Ти нямаш

Думите - застинали са върху червените ми устни...
Ще те целуна, за да ти ги предам.

art by ~ Artista blog ~

Но ти нямаш сърце - да ги почувстваш,
нямаш съзнание - да ги разбереш...
Нямаш устни - да ме целунеш,
нямаш очи - да ме погледнеш.
Нямаш  ръце - да ме прегърнеш
и нямаш душа - да ме обичаш.
Ти Нямаш ....

Когато обичате някого, заведете го на театър...

7  май
Вечерта беше прохладна и освежена. Мирише на пролет и на зелено. 
Срещета ни е точно до нас и излизам с бърза крачка, защото не искам да закъснея. Настроението ми е 50 на 50 с надеждата да се подобри, все пак отиваме да гледаме комедия...
Залата бе пълна, а смехът в нея звучеше почти непрестанно. Всички около мен се тресяха от смях и от време на време сериозно се замислях дали някой няма да се изпусне на седалката си.
Дали представлението беше наистина смешно? О, да в това няма никакво съмнение!
Благодаря на момичето, което ми го препоръча! :)                                                  
                                                           
                                                          "Откачена Фамилия"

Гореща комедия от:  Рей Куни      
ДТ "Иван Димов"
постановка: Валентин Танев
превод: Матей Тодоров
сценография и костюми: Николай Нинов
С участието на: Мария Сапунджиева, Валентин Танев, Ева Тепавичарова, Мариус Донкин, Кирил Кавадарков, Анна Симова, Явор Костов



Анотация:

Всеки от нас има случайни срещи в интернет, нали? Понякога една такава среща във виртуалното пространство може да се окаже съдбоносна. В чата момче и момиче неочаквано откриват, че бащите им... ужасно много си приличат (се оказват един и същи човек, двуженец от 16 години) Двамата младежи се харесват и си уреждат среща, от която започват разминаванията, криениците, лъжите и небивалите ситуации, в които изпадат всички участници.

Това е началото на „Семейна лудница” . Следват куп комични ситуации, резултат от Голяма лъжа.  „Откачена фамилия” е комедия на ситуациите. Всичко това е пресъздадено по един лек, забавен и разтоварващ начин. Предизвикващ много смях в залата!
Разбира се, накрая се оказва, че жените са знаели от самото начало за измяната на своя съпруг, но са искали да видят как общият им мъж се поти докато се чуди каква по-голяма лъжа да измисли за да се покрие... ( безуспешно! )

Наричат Рей Куни  „Кралят на комедията”. Автор е на повече от 70 пиеси, които се играят с успех в цял свят. През 2005 г. получава Орден на Кралство Великобритания – признателност за работата му като драматург.

Актьорите се раздадоха на цената по всичко си личеше, че и те се забавляват, като на моменти не можеха да прикрият напиращите усмивки породени от комичния текст и ситуациите в които изпадаха. А Мария Сапунджиева е кралица - една от най-добрите комедийни актриси, които съм гледала неведнъж на сцена. Неповторима! Макар и с дребничък ръст, заемаше цялата сцена с майсторството си.

P.S Когато обичате някого... Когато този човек е в беда, а вие не можете да му помогнете, защото всичко в този момент зависи от по-висша сила... 
Тогава просто бъдете до него. Мислено или физически.Четете му от любима книга... Заведете го на театър на някоя комедия... Предложете му забавен филм... Напишете му стихотворение... Подарете огромен букет от най-красивите цветя...
Пуснете му нежна песен... Прегърнете го!
И помолете тихичко Вселената да му помогне и да му даде сила!
С обич за: Д-р А.Д.

Романтично-документален филм: ( Rules of Single Life ) 2011

"Правилата на Ергенския Живот" ( Rules of Single Life ) 2011



Невероятно добро попадение е този филм. Искрен и неподправен!
Поредният български филм, излязъл на голям екран година след представянето му по фестивали у нас, е смесица от игрално кино и документално риалити - в копродукция с Финландия
Именно в скандинавската държава е снимана голяма част от "Правилата на ергенския живот”, разказващ за четирима приятели - емигранти, които търсят истинската любов в странство.
Миналата година филмът на реж. Тонислав Христов, който е и негов главен герой, спечели наградата на публиката на София филм фест, а престижното издание за кино "Варайъти” пише: "До болка познатият сюжет... получава свеж прилив на енергия в заразително забавния интимен филм на Тонислав Христов.”

"Правилата на ергенския живот” е модерна смесица от игрално, документално кино и риалити, в което режисьорът снима себе си и трима свои приятели. На прага на трийсетте всеки вече е преживял любовно разочарование, но заедно те се опитват да намерят верния ключ, който ще им отвори вратата към истинската любов... Романтичната "драмедия” поглежда и към темата за емигрантството - героите от години живеят в Хелзинки, където се опитват да срещнат своя "неясен обект на желанието”. В историята има любов, тъга и малко мъжки сълзи, уроци по танци и бадминтон, фитнес и спийд дейтинг, но най-вече оптимизъм и истински забавни моменти.
Самият Тонислав, който в началото на филма се развежда с финландската си съпруга, в края на историята отново намира любовта. След годините на емиграция днес режисьорът се е завърнал за малко в България със съпругата си Андреа, също участничка във филма.

Лентата вече е зрителски хит във Финландия, където се разпространява по кината от миналата година. Продуценти са Каарле Ахо ("Мейкинг мувис”) и Мартичка Божилова ("Агитпроп"), а композитор - Петър Дундаков.
Тв премиера - БНТ1, 6 май 2013 г., 20,45 ч.

(инфо от http://bulevard.bg/ )

В света на - "Малък лексикон на новата китайска поезия"

Попаднах на тези стихотворения, докато разглеждах блога - "Четох книга" и много ми харесаха. Ако има  някой сред вас, на когото също са му харесали, още от тях може да откриете тук.


Близо и далече -
Гу Чън

Ти
веднъж поглеждаш мен
веднъж поглеждаш облаците
Аз чувствам
когато гледаш мен си толкова далече
когато гледаш облаците си тъй близко

Ям музика -
Йен Ли

Щом мълчиш и не отлепваш устни тогава нека мълчим
връзката между мълчание и откровеност винаги е неопределима
Обаче
дори изкривените мечти които с удари не можеш да изправиш
се сгушват в криволиците на съня
Разбира се
за да живее
мълчанието трябва да поглъща барабанен грохот
Затова
домът на мълчанието е разположен сред купища музикални инструменти
Затова
с радост приех
поканата им да хапна музика

Дъждовни капки -
Дзян Хъ

Понякога в душата ти
внезапно опустява
като градина след дъжд
някакви неща
по контурите в края
се приплъзват
ти усещаш
проблясва керемида
или може би лист
накланя се
надолу увисва
вода
изтегля се
окръгля се
капка
по капка
устремно
неясно
падат натрошават се
и пак гъвкаво меко
се сливат
разпръскват се
и накрая замират
ти знаеш
локвите ще пресъхнат
в този миг душата ти
пак ще бъде огряна от топлото слънце

Стая за един -
Бей Дао

Когато се роди мебелите бяха грамадни и величествени
както сега са дребни и овехтели
няма врати и прозорци, само лампата свети
в стаята му е топло
но той крещи и проклина лошото време навън което не вижда
една по една реди в ъгъла омразните бутилки алкохол
отваря някоя и не знае с кого да я изпие
забива гвоздеи възможно най-високо по стените
и кара въображаем куц кон да ги прескача

Един прицелен в дървениците пантоф стъпва
на тавана, оставя очертанията на мечтата му
защото той жадува да види кръвта,
своята кръв, като лъчите на зората да се пръска

Токов удар -
Бей Дао

Веднъж се ръкувах с един безформен човек
стиснахме ръце, силен вик на болка
и ръката ми бе обгорена
остана белегът от изгоряло
когато се ръкувах с хората с отчетливи контури
стискахме ръце, силен вик на болка
и ръцете им бяха обгорени
оставаха белезите от изгоряло
вече не смеех да се ръкувам с другите
постоянно си криех ръцете зад гърба
и когато се помолих
на небесата, притиснах длани
силен вик на болка
дълбоко в душата ми
остана белегът от изгоряло

Превод от китайски - Веселин Карастойчев

Отново на театър - Ричард III

(снимката е взета от блога на sekamo)

Този път е драма!
Да, не е комедия, но имаше моменти, в които се откъсна усмивка от устните ми....
Драма с елементи на усмивка.
Ричард III с манипулативност, хитрост и неприкрита откровеност постига своите цели, на всичкото отгоре те кара и да се смееш на злодеянията му. С леката си лудост и все едно раздвоение на личността си, те пленява да втренчиш поглед в него и да забравиш да следиш какво още се случва около него на сцената.
Актьорският състав огромен и много талантлив. Силно ми се открояваха няколко от тях, с дарбата си да влизат добре в различни роли и с мощните си  интересни гласове, но един в цялата картина бе № 1. В главната роля на Ричард III - наистина невероятният Стоян Радев. Заслужена награда ИКАР 2012 г. за него! 
Гледайки пиесата от първи ред в средата, бях почти на сцената, никога не съм била толкова близо и погълната от цялата обстановка осъзнах, че да си театрален актьор (най-вече) никак, ама никак не е лесно!!! А и Уилям Шекспир, никога не е бил лесен, нито за игра, нито за усвояване на творчеството му.
Дали актьорите дадоха всичко от себе си, това няма как да знам, но бяха много добри и ми харесаха. Постановката обаче, се оказа доста дълга, та макар и хубава, трудно задържа вниманието ми толкова дълго.

Не ме бива в "ревютата" за това, ето и още няколко мнения за пиесата -  в блога на Sekamo  и в страницата на theatre/art/bg!


Автор: Уилям Шекспир
Постановка: Пламен Марков
Сценография и костюми: Мира Каланова
Композитор: Калин Николов
Участват:  Стоян Радев, Михаил Мутафов, Пламен Димитров, Валентин Митев, Пламен Георгиев, Свилен Стоянов, Владислав Виолинов, Николай Божков, Благой Бойчев, Илиян Марков, Александър Андреев, Мария Гинкова, Веселина Михалкова, Биляна Стоева, Гергана Плетньова, Даниела Викторова, Димитър К. Димитров, Александър Александров, Савина Бързева, Мариела Станчева.

Понякога Тя идва твърде рано.

art by ~ Luis Royo ~

























Понякога Тя идва твърде рано..
Тя идва когато си на 2 годинки, на 6, идва когато си на 9,
взимате на 12 на 20 на 22 на 27 на 29 години....
Когато Тя реши. Независимо колко силно се бориш.
Отнема ти прохладния изгрев и горещият залез.
Отнема ти мечтите да учиш, да срещнеш любовта,
да гушнеш в ръце свое собствено дете.
Отнема ти това да бъдеш... Да бъдеш пълноценен човек.
Отнема ти щастието и живота - твърде рано.
Твърде рано и безпощадно.

Те бяха силни и смели. Те бяха усмихнати и борбени. Те бяха едни прекрасни деца и млади хора. Те бяха... но Тя ги взе! Понякога живота струва прекалено скъпо!
Facebook Муковисцидоза - да добавим живот

В памет на: Теди, Лозинка, Митко, Станимир и още много крехки и невинни души.
Дано сте на едно по-добро място!

Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

Купих си я и дори вече я прочетох!
За израелският писател Етгар Керет ви споменах в една друга публикация.

Това е един симпатичен сборник с къси разкази, който докато го четях ме тласкаше в смешното, в пълната шизофрения, но и в бруталната реалност на една война и дори в нещо, което като чувство не мога да опиша. Има по няколко капчици любов, капчица страх, откровеност. На моменти, се питах за автора: "Този човек наред ли е с главата...?" 
Изчетеш ли цялата книга обаче, си даваш сметка, защо някои разкази са ти се сторили прекалено странни или дори безсмислени. Не са!
Не бях чела нещо подобно до сега и като цяло сборника ми хареса!

Ето какво казват за него и творчеството му:
"Кратки, странни, смешни, измамно лежерни като тон и въздействие, разкази, които звучат като шега, но не са - Керет е писател, който трябва да бъде приеман сериозно"
- Ян Мартел, автор на "Животът на Пи"

"Керет може да направи повече с шест абзаца , отколкото повечето автори с 600 страници"
- Кайл Смит, "Observer"


Един от сериозните разкази, който ме докосна силно, защото...
За другите ще ви оставя да си купите книгата и сами да ги прочетете.

Пристъп на астма
"Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш.
Когато не можеш да дишаш, едвам говориш.
Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много.
Някъде от три до шест думи.
Осъзнаваш колко всъщност струва една дума.
Пресяваш онези, които ти хрумнат.
Избираш най-важните.
Дори те ти излизат скъпо.
Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука.
Когато някой получи пристъп и каже: Обичам те или Страшно те обичам, има разлика.
Една дума разлика.
А една дума е много, защото тя би могла да е: спри или инхалатор, или дори линейка."

И отидохме на театър...

Шести март, 21:50...Звъни ми телефона...

- Искаш ли да отидем на театър, много ще е готино... ще си направим подарък за празника!
- Искам, обичам ... обачееее, какво ще гледаме?
- Ами... "Гимнастика за бременни"! Ха!
- Каквооо? Гимнастика ли... за бременни ли...???! О, Ужас!
Та ние дори не сме бременни...! За какво ни е, бременните са... лудички?!
- Ще е готино, ще видиш, автор е Здрава Каменова!!!
- Е... добре!

след два дни...

И отидохме в... Драматичен театър „Стоян Бъчваров” - Варна

И беше.... Прекрасно! И беше.... Интересно! И беше... Забавно! И беше... Смешно!
И ... Да, наистина! А аз рядко се смея...
И... не си мислете, че имаше само жени - напротив, имаше мъже с жени и дори имаше и сами мъже и мъже по двама!!! Честна скаутска!
Искам пак!!

Анонс:
" „Гимнастика за бременни” е забавна история за четири бременни, пощурели от хормоните жени. По нелепа случайност се оказва, че и четирите носят едно и също име – Мария, но те са крайно различни като характери. В спектакъла абсурдно смешното се преплита с чисто човешко отношение към съвременни проблеми, свързани с теми като любовта и самотата. Отклоненията, истерията и самоиронията са поставени в ситуации на трогателен копнеж за близост. Тъкмо този поглед към темата за бременността прави представлението изключително комуникативно и интригуващо, като провокира онази искрена и трогателна човечност" - "Днес +" и theatre.art.bg

Толкова съм радостна, че ме изненадаха така приятно!
Пак имаше бременни разбира се, и то 4-ри, пак бяха каквито са си бременните ... Но.... играта на актьорите беше - Невероятна, Атрактивна, Разчупена, Забавна, Динамична, Различна! Всеки един от персонажите завладяваше, всеки един те караше да се усмихнеш, всеки един те караше да се замислиш, всеки един беше различен!
Пяха, Танцуваха, Смяха се, Плакаха, Крещяха...
И дори... И дори те накараха да погледнеш с едни други очи на това чудо, което се случва с жената... Накараха те, да се замислиш и да си кажеш, че .... май, май....не е толкова лошо - да си жена, да си бременна, да си майка, да си .... - единствена и уникална - даряваща нов живот!

"Гимнастика за бременни" - следваща примиера 27-ми март.
автор: Здрава Каменова - актриса, режисьор, драматург
режисьор: Калин Ангелов
композитор: Мартин Каров
художник: Никола Налбантов
актьорите:  Милена Кънева, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Веселина Михалкова, Теодор Папазов, Владислав Виолинов и Пламен Димитров.

A Buck's Worth - on a story by Etgar Keret

По краткия разказ на израелският автор, Етгар Керет - широко известен със своите къси разкази публикувани в The New York Times, Le Monde, The Guardian. Уикипедия твърди, че има екранизирани над 40-сет късометражни филма, а други източници споделиха, че минавали дори 100-то. Има сниман и пълнометражен игрален филм наречен "Медуза", за който в Кан печели наградата "Златна камера" за дебют. До сега има издадени 5-ет сборника с разкази, 3-ри от които преведени и на български език - "Асамтой", "Момичето на хладилника" и "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог". Изявява се и като сценарист в телевизията.

Интересен, завладяващ, леко странен - това усещане остава в мен, след като прочетох и гледах няколко негови неща. В някои от разказите често се засяга и положението в Израел, Холокоста...



Directed by: Tatia Rosenthal and Etgar Keret
Animated by: Natalia Elina, Aniboom

Пустинен октопод

art by ~ Ken Wong ~

Сърцето ми  е октопод,
а Душата черна пустиня...