неделя, 21 април 2013 г.

В света на - "Малък лексикон на новата китайска поезия"


















Попаднах на тези стихотворения, докато разглеждах блога - "Четох книга" и много ми харесаха. Ако има  някой сред вас, на когото също са му харесали, още от тях може да откриете тук.


Близо и далече -
Гу Чън

Ти
веднъж поглеждаш мен
веднъж поглеждаш облаците
Аз чувствам
когато гледаш мен си толкова далече
когато гледаш облаците си тъй близко

Ям музика -
Йен Ли

Щом мълчиш и не отлепваш устни тогава нека мълчим
връзката между мълчание и откровеност винаги е неопределима
Обаче
дори изкривените мечти които с удари не можеш да изправиш
се сгушват в криволиците на съня
Разбира се
за да живее
мълчанието трябва да поглъща барабанен грохот
Затова
домът на мълчанието е разположен сред купища музикални инструменти
Затова
с радост приех
поканата им да хапна музика

Дъждовни капки -
Дзян Хъ

Понякога в душата ти
внезапно опустява
като градина след дъжд
някакви неща
по контурите в края
се приплъзват
ти усещаш
проблясва керемида
или може би лист
накланя се
надолу увисва
вода
изтегля се
окръгля се
капка
по капка
устремно
неясно
падат натрошават се
и пак гъвкаво меко
се сливат
разпръскват се
и накрая замират
ти знаеш
локвите ще пресъхнат
в този миг душата ти
пак ще бъде огряна от топлото слънце

Стая за един -
Бей Дао

Когато се роди мебелите бяха грамадни и величествени
както сега са дребни и овехтели
няма врати и прозорци, само лампата свети
в стаята му е топло
но той крещи и проклина лошото време навън което не вижда
една по една реди в ъгъла омразните бутилки алкохол
отваря някоя и не знае с кого да я изпие
забива гвоздеи възможно най-високо по стените
и кара въображаем куц кон да ги прескача

Един прицелен в дървениците пантоф стъпва
на тавана, оставя очертанията на мечтата му
защото той жадува да види кръвта,
своята кръв, като лъчите на зората да се пръска

Токов удар -
Бей Дао

Веднъж се ръкувах с един безформен човек
стиснахме ръце, силен вик на болка
и ръката ми бе обгорена
остана белегът от изгоряло
когато се ръкувах с хората с отчетливи контури
стискахме ръце, силен вик на болка
и ръцете им бяха обгорени
оставаха белезите от изгоряло
вече не смеех да се ръкувам с другите
постоянно си криех ръцете зад гърба
и когато се помолих
на небесата, притиснах длани
силен вик на болка
дълбоко в душата ми
остана белегът от изгоряло

Превод от китайски - Веселин Карастойчев

2 коментара:

  1. у цин наистина пише стихотворения, но нито едно от цитираните тук не е негово. авторите са съответно гу чън, йен ли, дзян хъ и последните две са на бей дао. тези стихотворения, заедно с много други, са включени в "малък лексикон на новата китайска поезия".

    ОтговорИзтриване
  2. О, колко жалко :( жестотко съм се объркала .... Наистина ми харесаха. Ще трябва да поправя публикацията или да я изтрия. Благодаря за поправката!

    ОтговорИзтриване