вторник, 12 март 2013 г.

Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

Купих си я и дори вече я прочетох!
За израелският писател Етгар Керет ви споменах в една друга публикация.




















Това е един симпатичен сборник с къси разкази, който докато го четях ме тласкаше в смешното, в пълната шизофрения, но и в бруталната реалност на една война и дори в нещо, което като чувство не мога да опиша. Има по няколко капчици любов, капчица страх, откровеност. На моменти, се питах за автора: "Този човек наред ли е с главата...?" 
Изчетеш ли цялата книга обаче, си даваш сметка, защо някои разкази са ти се сторили прекалено странни или дори безсмислени. Не са!
Не бях чела нещо подобно до сега и като цяло сборника ми хареса!

Ето какво казват за него и творчеството му:
"Кратки, странни, смешни, измамно лежерни като тон и въздействие, разкази, които звучат като шега, но не са - Керет е писател, който трябва да бъде приеман сериозно"
Ян Мартел, автор на "Животът на Пи"

"Керет може да направи повече с шест абзаца , отколкото повечето автори с 600 страници"
Кайл Смит, "Observer"


Един от сериозните разкази, който ме докосна силно, защото...
За другите ще ви оставя да си купите книгата и сами да ги прочетете.

Пристъп на астма
"Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш.
Когато не можеш да дишаш, едвам говориш.
Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много.
Някъде от три до шест думи.
Осъзнаваш колко всъщност струва една дума.
Пресяваш онези, които ти хрумнат.
Избираш най-важните.
Дори те ти излизат скъпо.
Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука.
Когато някой получи пристъп и каже: Обичам те или Страшно те обичам, има разлика.
Една дума разлика.
А една дума е много, защото тя би могла да е: спри или инхалатор, или дори линейка."

Няма коментари:

Публикуване на коментар