Беше така тъмно навън, часовникът на уредбата мигаше ли мигаше... Беше развален! Показваше 12:37 след обяд! Ха! А всъщност бе 2:30 след полунощ! Тя се събуди с някакво странно чувство. Светлината на отсрещната улична лампа, си играеше като създаваше сенки в стаята й. Но не това беше страшното. Сърцето й биеше учестено. Какво ставаше по дяволите?
Какво пак искаше това глупаво сърце!?
Отвън се чуваше песен... Песен, която тя познаваше толкова добре и като нож раздираше сърцето й... Uriah Heep я връщаха назад. Имаше спряна кола под прозореца й, това често се случваше, но не и с тази убийствена за нея песен. Миналото отново я настигаше и не и позволяваше да заспи. Сърцето й сякаш щеше да изхвръкне.
Последваха още и още поводи, заради които би слязла и със замъглено съзнание би убила шофьора. След час, час и половина музика не по нейно желание, няколко носни кърпички и глътки от запасите с уиски, "шоуто" приключи! Колата потегли, без да разбере какво бе сторила зад сенките на горният етаж.
Тя остана отново с тъмнината и тишината в стаята си. А спомените, нахлули без да могат да бъдат вече спрени и пожелаваха лека нощ! Ако това изобщо бе възможно...
Много тъжно ;(
ОтговорИзтриванеами... какво да кажа сис... както се пишеше в една книга "и това ще мине"
ОтговорИзтриванеи на моят улица някой ден ще изгрее слънце, вярвам това :) нищо че понякога не ми личи :)