сряда, 30 декември 2009 г.

Ах... Лолита...

Отпивам от студеното си мляко... разливам малка част от него по бюрото докато пиша, с едно ухо слушам филма "Лолита" с невероятният за мен Джерами Айрънс (Хумберт) в ролята на полуделия от любов измъчващ се по 14-сет годишната Долорес, Ло или просто казано неговата Лолита, неговото изкушение, бедствие... Толкова добре изиграна роля от Доминик Суейн.. Гръм и мълнии, гледайте филма, чуйте смеха й, вижте погледът й и ще разберете за какво говоря.
С едно око поглеждам и книгата на Набоков...
Много се изписа за тази книга, че била пошла, че била развратна, порнография премесена с педофилия.... Е и??? Бих казала аз! Какво от това и такава да е...? Погледнете над тези неща. Вижте уникалността й.
Наречете ме непристойна, развратна или каквато щете, но книгата е написана невероятно, а филма е страхотен и адски ме кефят!!!
Няколко изречения са ми се запазили в съзнанието ми...
"Когато не те гледам си два пъти по-хубав"-Лолита
"Висока 1.50м с един чорап..." "Лолита, светлина на живота ми, огън на слабините ми, моят грях, моята душа" -Хумберт

2 коментара:

  1. Напълно споделям мнението ти... Автора не се крие зад паравана на някакви стереотипи при описването на всяко чувство. Книгата е много истинска и който е дорасъл за нея, ще я разбере...

    ОтговорИзтриване