Прогноза (бг филм)

"Филмът "Прогноза", отново много добро попадение от българска страна!
Филмът е свеж, може би защото през повечето време се снима на плажа на Турски остров, на места е забавен, на места сериозен. Интересен!
Актьорите са пичове, сърфисти (една хубава балканска комбинация) и разбира се една смахната влюбена жена :)
Саундтрака също си го бива!
С няколко думи, доволна съм, много ми хареса! :)

Massive Attack- Angel

THE CROW (movie)

Захир - Паулу Коелю

Захир "е нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят Захир няма нищо общо с романтичните метафори. Той си има име и неговото име е..."

"Любовта е необуздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани. Тази сила съществува на Земята, за да ни носи радост, да ни позволи да стигнем до ближния ни, и въпреки това заради начина, по който обичаме днес, изкупуваме всяка минута спокойствие с един час тревога."

The Little Girl - Emily

Без светлина

art by ~Katy Towell~


Някой духна свещта и в тъмнина обвит си пак.
Объркан се блъскаш в тъмното,
търсещ светещият надпис "ИЗХОД",
но такъв няма!
Поеми дълбоко студеният въздух
и на земята седни,
когато главата ти се замъгли от
болката пронизваща вътрешността ти.

Доста време долу ще поседиш!

Очите ти от мрака ще ослепеят,
забравяйки какво е да имаш светлина.
Ръце ти отново ще загрубеят,
от триенето в мъртвата земя.
Ушите ти от тишината ще оглушеят,
нечуващи нивга песента.
И безмълвен ще си вече
прегракнал спорещ със вечността.

Не искам, събуди ме

art by ~Katy Towell~
















Събуди ме!
Не искам да се връщам пак там!
Не искам при страховете и писъците отново да бъда!
Не искам отново да завържат очите ми!
Не искам отново да разкъсат дрехите ми!
Не искам отново за света да заспя!
Събуди ме!
Не искам в затвора кошмарен, без вина да гния!
Не искам отново на пода студен да лежа!
Не искам отново бавно да умирам в онази килия!
Не искам! и за милост моля,
но що значи милост, моя?
Събуди ме!

The Black Hole (short film)

"Тън...Феята каза...!"

Относно любовта...
По-добре да вървиш по пътя си сам,
отколкото все да се заблуждаваш,
че вървиш заедно с някой!

Относно семейството...
Обичта и признателността ти
нямат граници!


Относно приятелите...
Радвай се, благодари и обичай приятелите си,
защото те са истински с теб и до теб!

За живота на ... играчките...

Защо става така, че колкото по-близък и скъп ти е един човек, толкова по-силно ранява душата ти?
Защо колкото повече отваряш сърцето си някому, толкова по-лесно е да му причиниш болка?
Как може любовта да изчезне?
Нея или я има, или никога я е нямало!
Чувствата не могат да угаснат!
Защо се държим с хората, като със стари играчки?

Отначало са весели и забавни.
Ще ти се да си играете по цели дни, без да обръщате внимание нито на родителските забележки "време е за сън" и "достатъчно, утре ще си доиграеш",
нито на възхищението на приятелите "леле каква хубава играча, де да имах и аз такава!"
А с времето незнайно защо се "пренасищаш", почваш да прекарваш с тях все по-малко и по-малко време и накрая... се появява нова играчка.
По-красива, по-ярка, шарена - НОВА.
И старата първоначално отива на бюрото, после в шкафа, а накрая съвсем я забравяш.
И за да не ти седи в краката, я запращаш "в най-далечния ъгъл"
Защото ти е жал да я изхвърлиш.
Нека си стои, важното е да не ти пречи, но в крайна сметка продължаваш напред.
Но на играчката не й е все едно!
Тя помни тази радост, с която си я дарявал преди.
Помни този смях, който е предизвиквала в теб, когато сте си играели.
Помни сълзите от радост, когато са ви я подарили. И все още ОБИЧА "собственика" си.
Тя си лежи, чака и плаче, защото отдавна са я забравили, оставили и дори захвърлили, като отработен материал след провеждане на опити.
- Искаш ли го?
- Не, а ти?
- И аз така, хвърляй я. Или дай да я сложим ей там в ъгъла, може някой да си я хареса. А ако не, все тая, така и така е вече отработен материал...
А паметта - тази кучка - постоянно напомня за всичките тези радостни мигове, които са ОТМИНАЛИ, но така, като че иска да се повторят още веднъж.
И играчката разбира, че това по-скоро няма да се случи.
Ще стане още по-лошо - примката около врата я стяга като наркотик.
Но въпреки всичко й се иска да види, да чуе, да почувства...
И си лежи в ъгъла, но след няколко години при пролетното прочистване или "от нямане какво да се прави" я намират. И ако и провърви, дори си спомнят за нея, взимат я и я изтупват от прахта.
И като че трябва да се радва, но не - от старост се разпада, паднало е едното око, ухото се е разшило.
Но на нея и е все тая, ще й се да извика:
"ПОМНЯТ МЕ! НЕ СА МЕ ЗАБРАВИЛИ! ОЩЕ МЕ ИСКАТ!
ОБИЧАТ МЕ!
СТОПАНИНЪТ МИ НЕ МЕ Е ЗАБРАВИЛ!"
Но както често се случва, вече е късно. Всичко... Да си поиграят му се иска, но просто не се получава - времето си е свършило добре работата, безпощадно, жестоко...
А добрият стопанин вдига рамене и се опитва да я оживи, но играчката няма да му донесе същата радост, която му е носила в началото.
Ще съжали, че по-рано не е разгледал ДУШАТА, която е в нея.
А е видял само красивата и шарена опаковка.
Бездушна...
А лошият ще я сложи внимателно в кутията, за да не се разпадне и ще изхвърли с останалия боклук.
Такъв е техният живот. Умират, явявайки се просто етап в жизнения път на стопаните си. Миг, мигновение.
Малко препятствие, което е толкова лесно да прескочиш, но и толкова лесно да го разрушиш, за да продължиш нататък....
Тъжно...

(Благодаря на автора Олексий и за превода от руски на Мартин)

That's not my name

"...forget my name...
They call me 'hell' They call me 'Stacey' They call me 'her' They call me 'Jane'...
That's not my name That's not my name That's not my name That's not my name!!!
They call me 'quiet' But I'm a riot Mary-Jo-Lisa Always the same...
That's not my name That's not my name That's not my name That's not my"

A quoi ca sert l'amour

То, така нареченият месец на любовта отдавна мина, (слава богу) но викам да сложа нещо позитивно и забавно :D

За Любовта от...

Откраднато от Екатерина Карабашева

Първата Любов

Красивото на първата любов е, че те оставя без дъх.
Кривото е, че когато свърши, още дълго не можеш да дишаш.
Красивото на първата любов е, че се отваряш към нея със смелостта на новородена мида.
Кривото е, че след нея дълго си затворил устни като камък.
Красивото на първата любов е, че вярваш с вяра на дете, пускащо балони от балкона.
Кривото е, че после никак не вярваш, че някога пак ще намериш балон.
Красивото на първата любов е, че идва рязко, изведнъж и те прегръща като ангел.
Кривото е, че после ти се иска да не беше идвала.
Красивото на първата любов е, че те изпълва, запълва, допълва, обгръща и превръща в нещо ново.
Кривото е, че после те оставя сам. Където си започнал.

Кривото на първата любов е, че те бута от ръба, оставя те да паднеш, не ражда мечти, убива надежди, оставя да боли и гаси звезди.
Красивото е, че дори не подозираш.


Втората Любов

започва с тихи стъпки.
Втората любов започваш с тихичко озъртане. И надежда да не бъде забелязано.
Втората любов започва като люлка в парка – пазиш се от други люлки, сядаш предпазливо и започваш бавно да се движиш. Не че те е страх от падане. Не.
Теб те е толкова страх, че дори се страхуваш да се залюлееш.
Втората любов започва с бавно залюляване напред-назад, напред-назад, озъртане, забавяне, напред-назад. Краката винаги на пода.
Втората любов проскърцва леко. С мирис на ръжда.
Стряскане, озъртане, страх ме е. Да се залюлея.
И после пак – напред, назад, напред, назад.
Набереш ли малко смелост, започва люшкането.
(озъртане. за всеки случай.)
Прекалено много мислене.
Да, втората любов започва с мисли.
Втората любов носи печата на първата на своето чело, въпреки че никога не я е срещала.
Втората любов.
Те кани с разтворената длан на възрастен, която ти предлага сигурност.
И твоето тихичко озъртане дали не си отново в капан.
Тя идва в съня ти с образа на болка само за да хвърля камъни в жигосаното ти сърце.
И виждаш огъня като опасност от пожар, но не и като пламъците, които топлят.
Втората е обречена да чака.
Докато отново се изправиш, докато отново вдишаш светлина, докато отново разрешиш на себе си да усетиш топлина.
Докато освободиш детето, докато се залюлееш силно и си позволиш да се обвиеш в красота.
И тя те чака.
Докато събуеш обувките, потъпквали мечтите, докато се престрашиш да хванеш искрата и да запалиш звездите, докато се осмелиш да си простиш.
Докато се преосмислиш и откачиш душата от онази кука.
Докато спреш да мислиш и си позволиш на дупката да се разпука.
И тя ще бъде там.
Втората.
И тя ще бъде друга.
Ако само й дадеш да бъде.

Втората любов започва с тихи стъпки.
Чух я.

Ицо (при психолога) "Източни пиеси"

-Аз моята душа... май си я оставих в хладилника!
-Ще взема да се усмихна!
-Ми, изнервен съм много! Бързо-бавно, напред-назад, отгоре-отдолу, от всякъде!
-Според мене направо съм... долу някъде! Легнал, паднал, размазан!
-Имам сила ама, на какво да се облегна? Не ми трябва бастун, трябва ми някаква истина, на която да повярвам!
-Айнщайн най-накрая казва, че в края на краищата е доказано, че Господ съществува.
-Не знам за надеждата, ама това със огъня много ми харесва. Мисля, че повече горя, от колкото се надявам.
-Ох, как искам да открия тая частичка, на добриничка...
-Обаче къде е? Все едно ми е в петата! Трябва ли да вземам пак огромната игла за да я изкарам от тука (петата), че да ми дойде тука (главата)?
-Аз не искам да съм реален, аз искам да съм кристален!
-Искам да излъчвам светлина, искам да обичам хората, искам да се прегръщам с тях... А пък то... нищо не става...
-По дяволитееее!
Инжектирай ме с любов!

Tim Burton's Vincent (short film)

любимо!


"And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
shall be lifted - Nevermore!"

This is amazing and creepy and great, great :)
Tim Burton is a incredible!
Благодаря горещо на човека, който ми го показа :) <3

Oi Va Voi

Една много интересна като звучене група. Любима

Палачът (продължение)

В театъра ще ми дадат роля,
драматична ще играя!
Отдавало ми се казват,
за кралицата и палача
отново ще ридая...
****
Оголвайки прекрасната си копринена шия,
красотата й се търколи по земята,
пишеща история с червено мастило.

И молитвите на селяните тъй силни бяха,
душата на своята кралица да спасят,
че за непокорна обвиниха я горката
и с главата си плати дългът.

U2

Невероятно живо изпълнение, с толкова нежност и чувство!

Палачът

Нямаше я кралицата на нощта,
с ефирната си бяла наметка,
с придворните си дами.
Нямаше я Луната!
Нямаше ги звездите!
Само палачът беше там,
с черната си превръзка.
Прикрит от нощта,
чакащ жертвата си.
Молещ я да му прости
и да отсече главата й
по изгрев Слънце.

Spider (short film)

Тъй като съм фен на късометражното кино, ви представям още едно филмче. Има кадри които биха били неподходящи за хора с по-слаби сърца :)На другите, приятно гледане :)

далечно, търсещо, горящо

Ами, така ще е!
Ти ще даваш и
някой ще ти го взема.
Ще чакаш този,
който никога няма да дойде.
Ще се оглеждаш за това,
което никога няма да видиш.
Ще виждаш само това,
което е вътре в теб.
Защото навън е мъгла и мрак!
Виолите ще свирят,
но ти няма да ги чуваш.
Ще чувстваш само,
изпълващата преливаща празнота.
Изхвърли четките, боите,
не ти трябват вече. Без цветове!
Съблечи се, изгори всичко,
нека тялото ти говори.
Душата няма да намери покой,
остави я да се скита, да търси.
Отвори съзнанието си,
за самия себе си. Намери се!

The Postal Service "Against All Odds" -> Wicker Park (move)

Филмът " Wicker Park" е много добро попадение. Интересен, заплетен, объркан. За това е и готин :D Един от любимите ми филми :)

"So take a look at me now,
cos there's just an empty space..."

солени капки

Отново заваля,
едни такива, солени едри капки.
Премигне, премигне и
хвърля малки пръски.
Пълни се до средата и прелива.
Стича се надолу и локвичка образува.
Солено е и щипе!
А вода е.
Отново заваля!

червено-бял мрак

Виж, всичко бяло-черно е!
По средата нещо в червено мига!
Улиците бели, дърветата черни,
а по средата нещо червено мига!
Това сърце в белотата на мрака ли е
или предупреждение,
че бялото ще се окървави,
от мрака, който носиш?

Какво си ти и от къде дойде?
Неразгадана тайна?
Скитаща душа?
Бялото с мъничко черно,
и черното с мъничко бяло?
И нещо в червено мига...

Внимание опасно, препоръчва се да се слуша на макс

ashes to ashes,
dust to dust

I'll be gone - Mario Basanov & Vidis

Беше тъмно, беше тихо, беше красиво...
Бяхме само аз и ти... и тогава я чух...
Носеше я със себе си...
Никога няма да забравя...
Нощта, светлините на града и ние с теб...
And then "I'll be gone"
Но винаги ще нося този спомен със себе си М.

Take me

Do you remember?
*****
Take me with you,
Take me far away!

Убийствена песен!

черно-бяла нежност

From: alan shapiro








From: alan shapiro