събота, 7 ноември 2009 г.

Има дни в които...губиш

Какво правиш, когато има дни в които сълзите неуморно капят по клавиятурата...
Какво правиш, когато колкото и да ги бършеш те текат по ръцете ти, бягат по пръстите.
Изтича живота ти! Превръщаш се в капки вода и изтичаш от себе си...
После се събираш и ти се е искало някой да изпие тези сълзи, да ги изпие още от очите ти, да е целувал калепачите ти и сълзите да блестят върху устните му... и ти да си ги вземеш обратно.
Какво правиш, когато имаш усещането, че всичко се разпада? Всичко под краката ти изчезва.
Лягаш на земята, защото усещащ че иначе ще паднеш.
Какво по дяволите правиш в тези дни?
Бягаш, пишеш, рисуваш, слушаш музика, пиеш, правиш секс с малко познати хора...?
Да, ама не помага, нали?!

2 коментара:

  1. Мдааа, иска ти се времето да спре и да си сам на света. Но следващото чувство, което те обзема е тъга. Защото времето не е спряло и не си сам на света...

    ОтговорИзтриване
  2. Мдааа... Времето не е спряло, но сякаш ти си спрял във времето...и се въртиш на едно и също място, мамка му...

    ОтговорИзтриване