петък, 6 ноември 2009 г.

Една мисъл, една съдба и това онова

Лек повей на вятъра ме събужда.
Заспала съм.
Заспала съм на едно от онези места...
Но не знам къде е моето място!
Забивам пръстите си в мокрия студен пясък,
като куче захапвам пясъка с ръце.
Стискам го, стискам го много силно,
усещането е някак... изпълващо.
Интересно е!

Ще изкопая дупка!
Дълбока, дълбока, дълбока, дълб...
До къде ще стигна?
Ще стигна ли до забравените обещания?
Ще стигна ли до любовта?
До коя любов? До моята ли?
Аз моята си я знам...
А трябва ли ми тази, другата любов?
За какво ми е? За да копая нови дупки след време ли...?

А, полазила ме е буболечка,
дали да не я смачкам?

Няма коментари:

Публикуване на коментар