Добромир Славчев - "Храна за върколаци"

И отново за любов ще си говорим. В нежните си прохладни прегръдки, този септември любовта ще ни обгърне, за да ни покаже новата тъй чакана втора стихосбирка на страшно талантливият с думите Добромир Славчев, с невероятното заглавие "Храна за върколаци"! Харесва ми още от самото заглавие.

Представянето е в рамките на 21 Международен кинофестивал „Любовта е лудост“ и ще се състои на 03.09.2013 г. от 19.00 часа в Кафе книжарница „Сиела“ във ФКЦ – Варна.
Моля заповядайте!

***
Откачам май, а може би съм луд,
в душата ми се вихрят пепелаци.
Да бях умрял поне във твоя скут,
а не да съм храна за върколаци.
И тракаща на сухо воденица,
сърцето ми е със изпита кръв,
над мен се мержелее там зездица
и сякаш че e пъпната ми връв.
И мисля си – ако я отрежа,
дали ще мога пак да се родя,
и от плацентата на любовната ти мрежа
„Обичам те!“ вместо родилен вик
към теб да изкрещя

***
Всичко в онзи миг се обезсмисля,
любовта когато е далече.
В заревото сам на свойте мисли,
разбираш после колко си обречен.
Каквото и в живота да разделяш,
ти заедно със него се смаляваш.
Единствено щом щастие споделяш,
разделиш ли го надве – го удвояваш!

***
Любовта ти така ме дамгоса,
че белегът още личи.
Душата ми ти омагьоса
с горящи и топли очи.
Косите ти по мен водопади,
сънувам ги в нощи и дни,
а в душата ми трещят канонади
от взривени слънца и луни.
И обичам те толкова силно,
побъркваш ме, правиш ме див
и чувствата напират обилно...
Готови за големия взрив.

***

Въздишка ли е туй, или

какво ме в тялото пробожда?

Любовни някакви игли

щом мисъл ме по теб спохожда.

Сънувам погледа ти свеж,

а ти, застанала по блуза,

и целият покрит във скреж,

треперя аз пред свойта муза.

И омотан във своя стих,

ще кажеш, че с въже ме стяга

а в любовта към теб открих...

на шията ми най-приляга.