На Дядо - съкровището

-Птицата, дядо, не може да живее в клетка!

Не можеш да затвориш птицата в клетка!
Така й разправяше дядо й...
-Ако някой ден, в съня си станеш птица,
ще разбереш, дядо... Ще разбереш!
Така разправяше дядо й, докато стояха в градината сред крушите и гледаха заедно от там, как баба й реже крилата на пилетата в задния двор, докато малката нагъваше захарен памук, който дядо й бе донесъл от центъра. Той й разказваше за душманите. Душманите, дето минали през селото и заровили, ей там дето се вижда нещо да блести, отсреща зад реката на склона, дето са насипите... Заровили казваше й... Съкровище!
-Съкровище заровили, точно срещу нашата къща, дядо,
срещу нашата! - казваше.
-По залез, дядо, по залез, знаеш ли как блести там. Отдалече го виждам, с тези стари очи. Виждам го! Там го заровили душманите, дядо!
-Дядо, ама ти видя ли ги? - питаше малката.
-Не можеш да затвориш птицата в клетка! Не можеш, дядо!- казваше той.
-И не ме гледай така със зяпнала уста, че ще ти се разтече захарния памук, дядо!
Така й разправяше той... И се засмиваше.

В очакване на...

СТЪПКИ В ПЯСЪКА<-(интервю с режисьора Ивайло Христов) по кината->28.01.2011


ТИЛТ<-(интервю с режисьора Виктор Чучков-син)
по кината->11.02.2011

Захари Карабашлиев - Приказка

Моят любимец - Захари Карабашлиев, мъжът написал романът "18% сиво", "Кратка история на самолета", с нова книга!
"Приказка" - книгата, написана от Захари Карабашлиев и съпругата му Силвия. Тя е съпреживяна и илюстрирана от Ива Сашева. И тримата живеят в Калифорния от години.
Захари разказва:

"Тази приказка е продукт на любовта към четенето и рисуването. В това приключение помагаше и съпругата ми Силвия. Искахме да се получи текст, който да провокира връзката родители-деца. Да стане една приказка за съпреживяване, за общо четене пред камината или под одеялото преди лягане. Нещо за споделяне. Думите са визуализирани, а след това започва четенето. Книжката е нещо като кратко анимационно филмче. Ако детето го хареса, то може да стане режисьор на свой собствен филм. Признавам, че вече виждаме и продължение на тази кратичка история. Вгледали сме се в европейските традиции в приказките - Братя Грим, Андерсен с неговата малка кибритопродавачка, Карло Колоди с Пинокио... Опитваме се да ги направим проходими през времевите пластове - ще видите, че в илюстрациите в книжката има както готически сгради, така и пейзаж все едно от кв. Люлин. Това дължим на Ива, която не е илюстратор, тя е художник на тази приказна история. Имахме нужда от човек, у когото думите да инспирират образи, а те на свой ред да родят думи. В крайна сметка ние даваме канавата - с малко думи, като основа за "бродерия", върху която деца и родители да родят своята приказка, да съпреживеят една история за една мечта - да създадеш нещо живо, да оставиш следа напук на глада, студа, кризата, недоимъка, хорското безразличие. Пък било това мечта от парцали... То оживяла с топлината на добротата. Напук на далечните студени звезди. Все едно - съпреживейте тази приказка... И помислете, че хората, които виждате по улицата, бутащи колички, бездомни, невинаги са отчаяни отрепки, че всеки има някаква история, някава драма. Не го подминавайте безразлични, както правят някои герои от нашата приказка..."

Българската анимация - БЪЛГАР

Може да се окаже, че съм последният човек в България, който до днес не знаеше за тази българска анимационна поредица, чийто автор е Неделчо Богданов. Открих я (благодарение на duckster) и не мога, просто не мога да не я споделя!
Много се забавлявах докато я гледах!
Разбира се е уникална пародия и простотия, но супер радва.
Има и онлайн магазин, от който можете да закупите нещо за спомен, като по този начин допринасяте за успеха на проекта. Забавлявайте се :)

Предоставям ви Българ - Мандибула - Епизод 7

Синдромът Войнишко Сърце

"Войнишкото сърце” на Любовта.
Усещаш болка! Непоносима болка в крака, в ръката, които вече ги няма. Усещаш болката в нещо, което вече не съществува. В онази половина от теб, която вече я няма.
Не искаш обезболяващо! Не! Не искаш... Не искаш да изтриеш спомена...
Не искаш, защото имаш само него. Защото чрез него още живееш, макар и той да ти е отнел желанието за живот. Изтриеш ли спомена, болката няма да изчезне. Тя завинаги ще си остане в теб, но вече няма да имаш дори и най-малката идея от къде по дяволите идва тя.
Войнишкото сърце не забравя! Връща те отново и отново там, там на бойното поле.
На онова проклето бойно поле на любовта, където загуби битката, загуби войната, загуби половината от себе си.
Войната свърши! Оцелелите прибраха, труповете изхвърлиха и забравиха.
Прибраха се отново в стария дом, нарамили новото си начало. Това начало, което всеки един от оцелелите има. Начало, което не можеш да приемеш! Начало, с което не можеш да се примириш! Новото начало, което всеки ти повтаря, че заслужаваш.
А ти не го искаш, защото в гърдите ти бие
Войнишко Сърце!

Безсъници в... града

Не си чувстваше устните. На мястото си ли бяха? О да, но бяха изтръпнали!
И по-добре, така не усети кога той я захапа по тях. Залитна, избута го настрани и се опита да се затича... Краката не я слушаха, бяха тежки като олово и ужасно я боляха.
Милиони куршуми ли имаше в тях по дяволите? Първо единия, после другия, ляв, десен, ляв, десен повтаряше си без да спира да се движи. Спре ли, няма да може повече да тръгне изобщо. Чувстваше се, като зомбитата от филмите, които нямат много координирани движения!
Но какво всъщност стана? Защо се чувстваше така или по-скоро, защо почти нищо не чувстваше от тялото си?
Имаше звезди и всичко се завъртя...
Беше твърдо, студено, миришеше странно, на цимент, на прах, на коли, на....
Между зъбите си усети как нещо проскърцва. Пясък?!
Рефлективно отвори очи, когато го направи осъзна, че до сега явно е била със затворени. Видя, че всичко е по-високо от нея и че всичко е някак различно от преди секунда или часове, не беше сигурна. Губеше й се представа за време и пространство.
Напълно объркана, лежеше по корем на уличните плочки. По булеварда нямаше никой освен нея. Беше късно.
Главата й бучеше! Ръце и крака на място, леко ожулени, но почнали да възвръщат чувствителността си. Дрехите цели, недокоснати.
Това е добре, много добре!
Май имаше очила или днес си бе сложила лещите? Виждаше замъглено, но като се има предвид разцепващата болка в пулсиращите слепоочия, едва ли би могла да изчисти силуетите и да ги различи дори и да бе с очила.
Надигна се и стана от земята. Подпря се на една витрина, от там я гледаше ледено студен, мъртъв поглед на манекен с облекло от John Galliano.
Инстинктивно бързо се отлепи от витрината, като опарена от нещо, но по-скоро бе от уплаха. Не беше много сигурна от манекена ли се уплаши повече или от собственото си отражение в стъклото, изцапано с кръв. Това нейната кръв ли беше? Кое е по-добре или по-лошо, да е нейната или нечия друга??? Погледна отново в стъклото, през манекена. Имаше огромна кървяща рана и подутина на челото! Ето защо е болката, помисли си. А кръвта е моя. Това е добре, по-добре! По плочките нямаше кръв, нямаше следи, значи не беше я получила от тях. Раната не беше от падането. Питаше се, сама ли се беше ударила някъде по пътя или някой преди това я бе ударил? Нищо не помнеше! За сега! Надяваше се да е само за сега. Приведе се леко надолу, повдигаше й се, но стомахът й бе празен. Искаше да се прибере у дома, каквото й да бе станало, повече от всичко искаше да положи глава някъде и да заспи.
Усети силна болка в ляво... Сърцето й също кървеше!
Сега, просто да затвори очи и да заспи.
(следва продължение)

Death Proof (movie) - Down in Mexico

The Coasters -> Down in Mexico
Саундтрак-а към филма е жесток!
1.Death Proof -> Страхотен филм, ако сте фенове на Куентин Тарантино / Робърт Родригес, (като мен) не го пропускайте!!!
Ето и някои други имена от двамата, заедно и поотделно :)
2.Grindhouse - Planet terror
3.Reservoir Dogs
4.Pulp Fiction
5.Machete
6.Sin City
7.Once Upon a Time in Mexico
8.Desperado
9.Kill Bill Vol.1/Vol.2
10.The Faculty

“Passion” by: Charlotte Bronte

Charlotte Bronte ( 21 April 1816 – 31 March 1855 )

Passion




















“Some have won a wild delight,
By daring wilder sorrow;
Could I gain thy love to-night,
I'd hazard death to-morrow.

No--my will shall yet control
Thy will, so high and free,
And love shall tame that haughty soul
Yes--tenderest love for me.”

Измислени

Всички сме измислени! Всички! Измислени!
Лежим във въображението на един измислен човек,
разхождащ се някъде между време и пространство, ядящ маршмелоус от шапката си и пиещ ужасно горещото си кафе от огромен пръстен на лявата си ръка. Има пълнолунни слънчеви очила и онзи ден си обръсна мустака.
Агентите дознаха, че слушал El Bicho когато си играел да създава/рисува една девойка с дълги коси, които тя не харесала и счупила молива! Парче графит влязло в окото му и от тогава го наричат "пълнолунния графитоедноок". Измисленият човек измислил и себе си, нарисувал се с 'ей тез две ръце', ама те от къде дошли...?!

Да започнем твърдо

Godsmack - "Batalla De Los Tambores" страхотно шоу с барабани!

Linkin Park

Тичащият пред вълци

Намираше се в средата на запуснат двор на стара, много стара къща. Цялата покрита в някакъв зелен влажен мъх, а в двора й имаше маси и столове от нарязани огромни дънери.
Мило наглед момиче, сновеше напред назад сервирайки палачинки с грейпфрут!
На смрачаване!
Водата се наливаше директно от все още фукциониращият кладенец, ледено студена, чак зъбите ти да замръзнат и да усетиш силна мигновена болка в мозъка.
Имаше много хора наоколо, почти никой не стоеше седнал, повечето народ сновеше насам натам, шушукаха си, смееха се, побутваха се леко подскачайки от крак на крак, омагьосани предполагам от напитките в ръцете и стомасите им!
Но имаше и такива, които не можаха да устоят на палачинките!
Миришеше силно на загнили листа, на животни, на... гора и действително наблизо имаше такава. Мястото предлагаше много странно забавление, наричаха го нещо като...
"Какво е да усетиш, че те гони вълк" или нещо подобно! Вълците бяха обучени, само да гонят, без да нападат тичащият, а той да бяга, като замаян борещ се за живота си със сетни сили. Не трябваше да се нахвърлят уж на "неща" по-високи от 1.50см.
Съответно за да участваш, трябваше да се покрива този размер!
Ако си достатъчно смахнат за да се вържеш!
Наистина си беше диво! Тя не покриваше 1.50-то, така че се качи на раменете на един здрав спринтьор и хукнаха през гората!
Никога не бе "тичала" така, обаче страшно много й хареса! Тази скорост, която разви спринтьорчето и адреналина, който се надига в теб обръщайки се назад и виждайки големите бели зъби, подивели, пръскащи слюнка, по-скоро след задника на "коня" ти от колкото след твоя, си е уникално усещане, наистина!
Условието бе да стигнеш оградата и да я прескочиш, но с такъв стимул зад себе си, това едва ли би било трудна задача!
Никъде не пишеше какво става, ако се спънеш и паднеш...?!
Тогава определено си под 1.50см!?