петък, 20 април 2012 г.

Как искам - "Да съм слънчево момиче" - Петя Дубарова


Щом слънцето над облаците олекнали от дъжда, показа се, аз за това прелестно стихотворение си спомних... и нещо в мен усмихна се. В миг прииска ми се на дъгата в отговор да кажа:

Да съм слънчево момиче













В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.


Петя Дубарова

2 коментара:

  1. Какво съвпадение!Точно днес се сетих за Петя Дубарова,стиховете й и морето.А снимките на слънцето са страхотни!

    ОтговорИзтриване
  2. Нали Мария, прекрасни стихове. :) Това стихотворение ме изпълва с позитивизъм, надявам се и не само мен. А снимките, да, изнамерих ги от нета, то пише отдолу който ги е подбрал, уви не съм аз.
    Благодаря ти, че ме навестяваш. :))) Поздрави.

    ОтговорИзтриване