петък, 30 септември 2011 г.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Чужд в света на живите мъртъвци
С "мъртвец" се говори едва,
когато и ти си мъртъв!
Хората умират... и не телата им,
умират душите им!
Все по-често...
когато и ти си мъртъв!
Хората умират... и не телата им,
умират душите им!
Все по-често...
сряда, 28 септември 2011 г.
понеделник, 19 септември 2011 г.
Here I am!
picture by Artista Blog
Here I am!
But where is that?
Where am I?
Somewhere in the Universe!?
Lonely?
Am I or am I not?
I don't know!
Do you know?
Here I am!
But where is that?
Where am I?
Somewhere in the Universe!?
Lonely?
Am I or am I not?
I don't know!
Do you know?
събота, 17 септември 2011 г.
Нейният вой
Факлите около нея горяха... Нощният бриз ги разгаряше още повече.
Огънят бавно бягаше в очите й, тайно осветяваше част от лицето й и почти стопляше вкоченената й душа.
И все пак, изглеждаше някак зловещо.
Отвори книгата и затърси себе си в добре подредените думи.
Тук я нямаше... Втори такъв хаос не съществуваше.
Писъкът в главата й растеше и раждаше пулсираща болка.
Казваш жените са различни...!?
Ухае ли различно, обича ли различно!?
Не! Те са цинични и до болка себични еднакви кучки.
Удари с камшика и разплачи сивите й ледени очи.
Завържи я и стегни здраво.
Нека вие, нека стои превила гръбнак,
на четирите си крака.
Не вярвай в тихите й думи, на сега нежният й поглед...
И нощните птици скърбяха.
А щурците тази нощ пееха, всеки за себе си...
Огънят бавно бягаше в очите й, тайно осветяваше част от лицето й и почти стопляше вкоченената й душа.
И все пак, изглеждаше някак зловещо.
Отвори книгата и затърси себе си в добре подредените думи.
Тук я нямаше... Втори такъв хаос не съществуваше.
Писъкът в главата й растеше и раждаше пулсираща болка.
Казваш жените са различни...!?
Ухае ли различно, обича ли различно!?
Не! Те са цинични и до болка себични еднакви кучки.
Удари с камшика и разплачи сивите й ледени очи.
Завържи я и стегни здраво.
Нека вие, нека стои превила гръбнак,
на четирите си крака.
Не вярвай в тихите й думи, на сега нежният й поглед...
И нощните птици скърбяха.
А щурците тази нощ пееха, всеки за себе си...
четвъртък, 15 септември 2011 г.
Вълк без подслон
Горещ си, като огън!
И ръцете ти са силни и горещи,
пристискат ме към голото ти тяло.
А вътре лед си!
И не бял и чист,
а черен мрак студен.
Тъмна нощ стеле се в душата ти,
но не лятна, а зимна и пуста.
Отчуждена...
С природа вълча,
от страст разкъсваш!
И кръвта алена облизваш,
над тялото ми с последен дъх.
Разкаян...
Ала късно е!
Очите ми в теб,
безжизнено веч застинали са.
(посветено на Мартински)
Абонамент за:
Публикации (Atom)