***

art by ~ Luis Royo ~

- За мъж, не се плаче. - каза баба Мария.
- Не се! - потвърдих. А сълзите продължаваха тихо да се стичат.

Неволна свобода

art by ~ harpyja ~

Като орел в клетка,
пуснат на свобода.
Ще ми трябва време,
отново да полетя...

Книгата, която искам да прочета 2

Черен чай, мед, три капачки ром и в ръцете ми книгата на :

Първата негова книга, която прочетох беше "Триумфалната арка" - влюбих се! Съпреживявах с доктор Равик...
Вярно, че съм само на първите страници на тази, "Време да се живее и време да се мре", но до сега толкова тежко начало не си спомням да съм имала. Размразяването на труповете и окапването на месото от кокалите, задавиха пресъхналото ми гърло и сякаш ръцете ми за миг изптръпнаха. Но мисля, че времето е подходящо сега за тази книга.
"Сам да изкопаеш гроба си"... по някакъв далечен и преносен смисъл ми е познато...

"От говорене полза няма. Какви ли не работи се бяха изприказвали през тези години? Хората загубиха всякаква вяра. Да говориш е безполезно и опасно. А що се отнася до това, което безшумно и бавно се приближаваше, то беше твърде голямо, неясно и мрачно, да се говори за него..."

" Човек няма представа за нещата, докато не се касае за собствената му кожа. А, когато ги разбере най-сетне, вече е късно. Така е, фронтовако"

Немило - Недраго

art by ~ Artista blog ~

Разкажи ми приказка за лека нощ.
Приказка... за Луната, за Земята, за Човека и за всичко между тях ми разкажи.
За Сърцето... За Любовта, разкажи ми... С горещи лъжи тихо ме приспи.

Когато сърцето ми от твоята не-любов истине,
когато в тежък лед от мъка то се скове,
не го оставяй в ръцете ти да погине,
и в дълбините морски да потъне с тъга за цели векове...

Тъмната звезда

art by ~ Katy Towell ~

Има "война", която не може да бъде спечелена,
независимо, колко победни битки имаш зад гърба си.

Независимо, колко фокуса можеш да извадиш от ръкава си.
Независимо, колко любов искаш да дадеш на някой - специален.

Има стени, които не можеш да прескочиш, да прелетиш, да подкопаеш.
Има едно сърце, до което не можеш да стигнеш, колкото и силно да го желаеш!

Индианска "Легенда за Двата Вълка"

Захладнява... Гледайки политащите надолу листа от дърветата, които в бавен танц падат мъртви на земята... и запарвайки билки, с които да стопля тялото си, в главата ми изскача легенда, която един познат ми бе споменал преди време, задавайки му хиляди въпроси, отностно вътрешната борба и избора... 

Той ми разказа това -  "Легендата за Двата Вълка"

art by (unknown)

"Възрастен чероки, учи своя внук за живота. 

- Живота е една борба, тя се случва вътре в нас - казал дядото на внука си. - Това е ужасна  и тежка битка, която всеки един човек води в душата си и това е битката между двата вълка в нас.  Единият е зъл - той е гневен, завистлив, тъжен, алчен, арогантен, изпълнен със самосъжаление, лъжи, чувство за малоценност, фалшивост, гордост, превъзходство над другите и его. Другият вълк е добър - той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, доброта, щедрост, истина, състрадание и вяра. Те винаги се борят един с друг и тази борба се случва и в самия теб.

Внукът се замислил над думите на старият си дядо и след минути го запитал:

- Кой вълк ще победи?

Дядото се усмихнал, погледнал го и спокойно казал:

- Ще победи този, който ти нахраниш!"

Отпивам от горещият чай в ръцете си и загледана в индиговото небе, си мисля за - моите два вълка...

Индианска "Легенда за Мъжа и Жената"

art by (unknown)

"Индианска легенда, нашепва тихи думи носени от вятъра, галещи величествените корони на дърветата и полегналата от росата в лек трепет трева... Разказва им, че в древни времена, мъжът и жената били едно цяло. Тяло с четири ръце и четири крака. Но един ден, духовете му се разсърдили и наказали, като разделили тялото на две. Така мъжът и жената станали две отделни части, две отделни същества, които все се търсят едно друго, за да станат отново едно цяло. Неразделно.

И понякога... успяват."

От малка имам необяснима страст към индианските племена. Към легендите им. Към вярванията им. Още от 7-8 годишна, когато с нетърпение очаквах всяка серия на филма "Д-р Куин - лечителката" и исках някой да ми чете "Винету" на Карл Май. Разпусках дългите си тъмни коси, сплитах ги на две плитки и около невидим измислен огън, танцувах подскачайки от крак на крак в кръг, напявайки си уж индиански песни. Търсех своето индианско име. Летата прекарани на село, дебнех кокошките на баба, за да си сложа пера в косите и да бъда истинска индианска "принцеса" . А когато майка ми отряза косата ми, плаках много...

И сега след почти 20-сет години, още имам слабост, към лъскави дълги коси, коне, пера... и все още търся моята половина от едното цяло...

Книгата, която искам да прочета

Беше прохладна свежа нощ, в тих спокоен квартал на София, някъде преди около година. Няколко току-що запознали се младежи, слушахме рок, пиехме бира и опознавайки се, играехме на - "Последната книга, която прочетох". Момче с дълга кестенява коса и спокойни кафяви очи, ме заинтригува с това заглавие - "Цар Плъх" на Джеймс Клавел. Описа ми частта от книгата, която беше оставила най-силно впечатление у него и макар и с леко замъглена глава си казах, че искам да прочета тази книга... и така стигаме до днес...

Започнах я! Една от най-завладяващите книги, които съм чела. За сега я имам само в електронен вариант, но я издирвам и в книжен.

От автора на "Шогун", "Гай-Джин" и "Тай-Пан" - Джеймс Клавел ( 1924 - 1994 )

"Цар Плъх" е книга за:

* Втората световна война.

* Военнопленчески лагери на остров Ява и в Сингапур.

* Борба за оцеляване и сила на духа.

* Страници, които надникват в живота на седем жени по време на войната - любими, майки и съпруги на мъжете в лагера.

"Мъжете, затворени тук бяха престъпници и тяхното престъпление бе огромно - те бяха загубили една война. И бяха останали живи.
Но за мъжете, затворени тук Чанги бе нещо много повече от затвор. Чанги бе началото - мястото, където всичко започваше отново.
Воня на пот, мухъл и урина изпълни ноздрите му. Из целия лагер крачеха призраци - призраци в дрипи, призраци с препаски на кръста, призраци в саронги, призраци от кожа и кости..."

Иронично с шоколадова глазура

art by ~ Artista Blog ~

Сладките - вълшебни моменти,
са толкова кратки,
само колкото да напомнят,
колко силно горчи след това.

Театър АТОМ - "На ръба"

На 1-ви и 24-ти октомври Театрална работилница Сфумато - София
Надявам се, ако отново посетят Варна, този път да не ги пропусна! :)

Театър АТОМ - НА РЪБА - Стефания Георгиева, Христо Таков, Камен Марин сами правят куклен спектакъл за възрастни, танцуват и ни въвличат в един друг свят. Красив, черно бял...  Танци, музика и театър в едно. 

Темата е: Въображението! А вие имате ли такова?? Отворете го, освободете го!

Спектакъл за Човека и неговата Душа, за Душата и нейният Човек 

***
" Обграден от хора, а сам в душата.
Иска да полети, а не разперва крилата.
Сълзите си топли в ръчица събира.
В сърцето му бавно човека умира."

(инфо. свободното пространство на интернет)

Шепот

art by ~ Luis Royo ~

Тъжни, устните ми,
за тебе тиха песен пеят...
Без нежните ти целувки,
сега самотни те линеят...

Постой с мен под черното небе

picture by ~ Fresh ~

Постой с мен под черното небе...
Тихо, само двамата да поседим,
телата уморени, отново да съживим...

Блога излиза в

Vacation

Колко просто е, нали?!

art by ~ Rob Sacchetto's ~

























"очите ослепяват

косите побеляват

костите се чупят
органите се пръсват
месото се разкапва
кожата изсъхва"

Колко просто е, нали?!

Пеперудена брутална наивност

art by ~Misho's sketchbook~

Ярката светлина привличе я. Така силно!

Долетя с малките си още крехки крила.

бъз-з-з...

бъз-з-з...

бъз-з-з...

И падна в прахта!
Изпърха няколко пъти... и застина.