Песен за Огън и Лед / A Song of Ice and Fire

Ако приемем, че великият Джон Роналд Руел Толкин е бащата на жанра фентъзи  с измислянето на един нов (несъществуващ) свят с романът "Хобит", а след това и трилогията "Властелинът на пръстените" - всички филмирани, то може да кажем, че Джордж Реймънд Ричарт Мартин  е един от неговите синове - последователи.

Още от малък Мартин бил завладян от фентъзи и фантастика стила, като измислял истории за чудовища и несъществуващи светове, в които те водели епичните си битки и ги продавал на съседските деца.

Велика поредица от книги!!!
"Песен за Огън и Лед"/  "A Song of Ice and Fire" е епична фентъзи поредица, чийто автор е именно американецът Джордж Р.Р. Мартин.
През 1996 година той издава небезизвестната първа част от поредицата си - "Игра на Тронове"/ "A Game of Thrones" - като HBO и екип, през 2011 година създават невероятно успешен фентъзи сериал по първата книга. Идеята му била да създаде седем книги.
През 1999 г. се ражда и втората - "Сблъсък на Крале" / " A Clash of Kings", през 2000 г. следва третата - "Вихър от мечове" / "A Storm of  Swords" 2005 г. излиза и четвъртата от до сега написаните пет - "Пир за Врани" / "A Feast for Crows" Петата и за сега, само за сега последна книга се казва - "Танц с Дракони" / A Dance with Dragons"

Това е нов стил четиво за мен, но и това е поредицата, която си мисля и ми се иска да прочета.
Справих се с всичко за Хари Потър. Това ще да бъде доста голяма инвестиция и то в дългосрочен план.... Мога да приложа идеята с касичката на приятелката ми Плами Маркова.
Когато ви се иска да избягате от реалния свят на вън, книгите са едно от най-добрите решения. А фентъзи-то - е няма друг такъв свят, в който може да се гмурнете :) там ви очаква, нещо наистина невиждано. В очакване съм и на третия сезон на Game of  Thrones, който се очаква да започне да се излъчва през Март 2013г.

 "Имало ли е някога война, в която само едната страна да кърви?"  - сир Бриндън

 "Страхът реже по-дълбоко от мечовете"

"Приказка за изковаването на Носителя на Светлината...
Било е време, когато мракът лежал тежко над света. За да го пребори, героят трябвало да има геройско оръжие, О-о-о и то като никое друго до тогава. И тъй, трийсет дни и трийсет нощи се трудил Адзор Ахай без сън в замъка, нажежава, чука и гъне О-о-о да, докато направи меча! Но като го пъхнал във водата за да го закали, стоманата взела, че се пръснала... Вторият път му отнело педесет дни и педесет нощи, и този меч изглеждал по-хубав и от първия. Адзор Ахай хванал един лъв, за да закали острието, като го мушне в червеното сърце на звяра, ама като го мушнал, стоманата, взела че се пръснала...
Сто години и сто нощи се трудил над третия меч, и когато той засиял нажежен до бяло в светите пламъци, взел, че привикал жена си. "Нисса Нисса - рекъл й, - гърдата си оголи и знай, че теб най-много съм обичал на света!" Тя го направила и Адзор Ахай забил димящия меч в живото й сърце. Казват, че викът й на болка и възторг оставил пукнатина в лицето на Луната, но кръвта и душата и силата й, и смелостта й - всичко това се вляло в стоманата.
Такава е приказката за изковаването на Носителя на Светлината, Червения меч на героите..." 
Из "Сблъсък на Крале"


"— Сянка ли? — Кожата на Давос настръхна. — Сянката е създание на мрака.
— Вие сте невежа като дете, сир рицарю. В мрака няма сенки. Сенките са слугите на светлината, децата на огъня. Най-яркият пламък хвърля най-тъмните сенки."- 
Из "Сблъсък на Крале" - червената жрица Мелисандра Асшайска 


"Съществуват много неща, които не разбираме. Годините се нижат на стотици и хиляди, а какво вижда в живота си един човек - няколко лета и няколко зими?! Гледаме планините и ги наричаме вечни, защото така ни изглеждат... но с хода на времето, планините се вдигат и  пропадат, реките сменят руслата си, звездите падат от небето и велики градове потъват на морското дъно. Дори Боговете умират. 
Всичко се променя...."
Из "Сблъсък на крале" майстер Лувин