Карл Едуард Сейгън - "Космос" и "Контакт"

Когато чета такива  книги - свят ми се завива, ръцете ми сякаш изтръпват, а краката ми не са стъпили здраво на земята, чувствам се толкова малка и незначителна, неразбираща, но същевременно и уникална. Сякаш аз съм гиганта, а Вселената е песъчинката.... Тук съм, но и съм съвсем далече, Аз съм, но и не съм аз - и ми харесва :)

* Карл Сейгън  e американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката.
През 1999г. международен екип се отправя към звездите за  най-ужасяващата среща в човешката история. Кой - или какво - има там?!

В "Космос" 1980г. - Крал Сейгън дава обяснение на Вселената.

"КОСМОС представя мисиите на космическите апарати, изпратени към близките планети, връща ни в залите на Александрийската библиотека, навлиза в тайните на човешкия мозък, рисува космическите бури и вълнуващите пейзажи на Марс, Венера и Юпитер, разгадава йероглифното писмо, разкрива тайните на произхода на Земята, проследява 15 милиона години земна еволюция и ни отвежда далеч в бъдещето, към последните дни на загиващото в ядрен пожар Слънце.
КОСМОС е историята на дългото изследователско пътуване на човечеството, на силите и личностите, допринесли за оформянето на съвременната наука. Сред тях са Демокрит, Хипатия, Леонардо, Кеплер, Нютон, Хюйгенс, Шамполион, Айнщайн, Хюмасън и Хъбъл. Сейгън поглежда към нашата планета от извънземна гледна точка и вижда син, подобен на скъпоценен камък свят, обитаван от форма на живот, която едва-що е започнала да открива своята уникалност и е дръзнала да се насочи към огромния океан на пространството.
Телевизионният сериал КОСМОС е гледан от над 500 милиона зрители в 60 страни, сред които и България. Получил десетки американски и международни награди и отличия, той е определен като един от най-оригиналните и уникални приноси към развитието на телевизионните програми, като забавляващ, образоващ и вълнуващ филм, триумф за своя автор."


В "Контакт" 1985г. - той предсказва нейното бъдеще - което е и наше.
Романа Контакт, има екранна реализация от 1997 година с Джоди Фостър в главната роля.





















"Ако наистина има Бог и не се крие, Той ще остави за нас недвусмислено послание. Как би изглеждало такова послание? Отговорът на Сейгън е зашеметяващ и правдоподобен."


"Според човешките стандарти не беше възможно обектът да има изкуствен произход: беше голям колкото цяла планета. Но имаше толкова странна и интригуваща форма, така очевидно предназначена за някаква сложна цел, че несъмнено бе израз на нечий замисъл. Носеше се в полярна орбита около грамадната бледо-синя звезда и наподобяваше огромен, неправилен полиедър, чиято повърхност бе осеяна с милиони купести раковини. Всяка раковина бе насочена към определен сектор от небесната шир. Всяко съзвездие се прослушваше. Полиедърът-планета изпълняваше функциите си в продължение на милиони ери. Беше много търпелив. Можеше да си го позволи. 
Дори да чака вечно."

Песен за Огън и Лед / A Song of Ice and Fire

Ако приемем, че великият Джон Роналд Руел Толкин е бащата на жанра фентъзи  с измислянето на един нов (несъществуващ) свят с романът "Хобит", а след това и трилогията "Властелинът на пръстените" - всички филмирани, то може да кажем, че Джордж Реймънд Ричарт Мартин  е един от неговите синове - последователи.

Още от малък Мартин бил завладян от фентъзи и фантастика стила, като измислял истории за чудовища и несъществуващи светове, в които те водели епичните си битки и ги продавал на съседските деца.

Велика поредица от книги!!!
"Песен за Огън и Лед"/  "A Song of Ice and Fire" е епична фентъзи поредица, чийто автор е именно американецът Джордж Р.Р. Мартин.
През 1996 година той издава небезизвестната първа част от поредицата си - "Игра на Тронове"/ "A Game of Thrones" - като HBO и екип, през 2011 година създават невероятно успешен фентъзи сериал по първата книга. Идеята му била да създаде седем книги.
През 1999 г. се ражда и втората - "Сблъсък на Крале" / " A Clash of Kings", през 2000 г. следва третата - "Вихър от мечове" / "A Storm of  Swords" 2005 г. излиза и четвъртата от до сега написаните пет - "Пир за Врани" / "A Feast for Crows" Петата и за сега, само за сега последна книга се казва - "Танц с Дракони" / A Dance with Dragons"

Това е нов стил четиво за мен, но и това е поредицата, която си мисля и ми се иска да прочета.
Справих се с всичко за Хари Потър. Това ще да бъде доста голяма инвестиция и то в дългосрочен план.... Мога да приложа идеята с касичката на приятелката ми Плами Маркова.
Когато ви се иска да избягате от реалния свят на вън, книгите са едно от най-добрите решения. А фентъзи-то - е няма друг такъв свят, в който може да се гмурнете :) там ви очаква, нещо наистина невиждано. В очакване съм и на третия сезон на Game of  Thrones, който се очаква да започне да се излъчва през Март 2013г.

 "Имало ли е някога война, в която само едната страна да кърви?"  - сир Бриндън

 "Страхът реже по-дълбоко от мечовете"

"Приказка за изковаването на Носителя на Светлината...
Било е време, когато мракът лежал тежко над света. За да го пребори, героят трябвало да има геройско оръжие, О-о-о и то като никое друго до тогава. И тъй, трийсет дни и трийсет нощи се трудил Адзор Ахай без сън в замъка, нажежава, чука и гъне О-о-о да, докато направи меча! Но като го пъхнал във водата за да го закали, стоманата взела, че се пръснала... Вторият път му отнело педесет дни и педесет нощи, и този меч изглеждал по-хубав и от първия. Адзор Ахай хванал един лъв, за да закали острието, като го мушне в червеното сърце на звяра, ама като го мушнал, стоманата, взела че се пръснала...
Сто години и сто нощи се трудил над третия меч, и когато той засиял нажежен до бяло в светите пламъци, взел, че привикал жена си. "Нисса Нисса - рекъл й, - гърдата си оголи и знай, че теб най-много съм обичал на света!" Тя го направила и Адзор Ахай забил димящия меч в живото й сърце. Казват, че викът й на болка и възторг оставил пукнатина в лицето на Луната, но кръвта и душата и силата й, и смелостта й - всичко това се вляло в стоманата.
Такава е приказката за изковаването на Носителя на Светлината, Червения меч на героите..." 
Из "Сблъсък на Крале"


"— Сянка ли? — Кожата на Давос настръхна. — Сянката е създание на мрака.
— Вие сте невежа като дете, сир рицарю. В мрака няма сенки. Сенките са слугите на светлината, децата на огъня. Най-яркият пламък хвърля най-тъмните сенки."- 
Из "Сблъсък на Крале" - червената жрица Мелисандра Асшайска 


"Съществуват много неща, които не разбираме. Годините се нижат на стотици и хиляди, а какво вижда в живота си един човек - няколко лета и няколко зими?! Гледаме планините и ги наричаме вечни, защото така ни изглеждат... но с хода на времето, планините се вдигат и  пропадат, реките сменят руслата си, звездите падат от небето и велики градове потъват на морското дъно. Дори Боговете умират. 
Всичко се променя...."
Из "Сблъсък на крале" майстер Лувин

Some Of My Favorite Poems

Emily Dickinson ( December 10, 1830 – May 15, 1886 )
Обожавам тази дама. Една от най-великите американски поетеси, която така силно усещам.
Толкова много стихове - богатство, от което е трудно да избереш едно или две произведения...

They say that "Time assuages"

They say that "Time assuages" --
Time never did assuage --
An actual suffering strengthens
As Sinews do, with age --

Time is a Test of Trouble --
But not a Remedy --
If such it prove, it prove too
There was no Malady --


Heart, we will forget him

Heart, we will forget him
You and I, tonight!
You must forget the warmth he gave,
I will forget the light.

When you have done pray tell me,
Then I, my thoughts, will dim.
Haste! ‘lest while you’re lagging
I may remember him!


From - Part One: Life

* When night is almost done,
And sunrise grows so near
 That we can touch the spaces,
It ’s time to smooth the hair

And get the dimples ready,       
 And wonder we could care
For that old faded midnight
 That frightened but an hour.

From - Part Four: Time and Eternity

* We never know we go,— when we are going
  We jest and shut the door;
Fate following behind us bolts it,
  And we accost no more.



Elizabeth Bishop ( February 8, 1911 – October 6, 1979)

Още една сложна личност, отново американска поетеса и писателка, която претворява себе си - мислите и чувствата си в думите. А ние се откриваме някъде дълбоко в тях.

One Art

The art of losing isn’t hard to master;
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster.

Lose something every day. Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn’t hard to master.

Then practice losing farther, losing faster:
places, and names, and where it was you meant
to travel. None of these will bring disaster.

I lost my mother’s watch. And look! my last, or
next-to-last, of three loved houses went.
The art of losing isn’t hard to master.

I lost two cities, lovely ones. And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn’t a disaster.

— Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan’t have lied. It’s evident
the art of losing’s not too hard to master
though it may look like (Write it!) like disaster.


E. E. Cummings (October 14, 1894 – September 3, 1962)
Един невероятен таланат - американски поет, художник, драматург. Докоснал не едно или две сърца с творбите си.


I carry your heart ( I carry it in my heart )


I carry your heart with me ( I carry it in my heart )
I am never without it
( anywhere I go - you go, my dear; and whatever is done
by only me is your doing, my darling)

I fear no fate ( for you are my fate, my sweet )
I want no world ( for beautiful you are my world, my true )
and it's you are whatever a moon has always meant
and whatever a sun will always sing is you

Here is the deepest secret nobody knows
( here is the root of the root and the bud of the bud
and the sky of the sky of a tree called life; which grows
higher than the soul can hope or mind can hide)
and this is the wonder that's keeping the stars apart

I carry your heart ( I carry it in my heart )

Има още толкова много хора, на чието творчество се възхищавам, но нека спра за сега до тук.
Трудно ми е да мина от към светлата страна...