Важна ли е всяка една минута?
Ако имахте една минута живот?
Ако целият ви живот е само една минута - какво щяхте да направите за това време? Помислете...
Какви щяха да са най-съкровените ви желания, които задължително искате да направите?
Една безценна минута.
Тя е толкова много и толкова малко...
A film by Michael Reichert 2008
петък, 28 декември 2012 г.
четвъртък, 27 декември 2012 г.
Не можеше да бъде по-прекрасно
(снимка -
Слушахме морето.
Седяхме върху пясъка.
Слушахме вятъра.
И гледахме лебедите.
Слънцето галеше лицата ни.
Бяхме заедно! Само двамата.
Пихме чай и гледахме залеза.
От високо!
И бяхме заедно. Само двамата.
Донесохме си пясък в обувките.
Нямаше по-подходящ човек, с който да споделя този миг от - моят баща!
Думите не могат да опишат туй, що душата чувстваше.
Тя ликуваше.
Слушахме морето.
Седяхме върху пясъка.
Слушахме вятъра.
И гледахме лебедите.
Слънцето галеше лицата ни.
Бяхме заедно! Само двамата.
Пихме чай и гледахме залеза.
От високо!
И бяхме заедно. Само двамата.
Донесохме си пясък в обувките.
Нямаше по-подходящ човек, с който да споделя този миг от - моят баща!
Думите не могат да опишат туй, що душата чувстваше.
Тя ликуваше.
сряда, 19 декември 2012 г.
Ей така по Коледа
Коледния концерт на
премина страхотно. Да видиш толкова деца и младежи - изпълнени с радост, вяра, трепет, надежда, любов и светлина в очите... Незабравимо. Пяха от душа и сърце. Пя и нашето 8-сем годишно съкровище. На моменти едва удържах сълзите си, сълзи на някаква странна радост, гордост може би... Носталгия. Гледах "големите" - 17 годишните, които за разлика от малките, нямаха намерение да впечатляват мама и тате - а гаджетата, които бяха дошли заради тях в залата. Техните приятели и съученици. Слушайки ги как пеят за изпепеляваща любов и подобни род песни, си мислех: "Какво ли знаят те за любовта, та те са само на 17-сет..." Спомних си каква бях и аз на техните години. Наивна, щастлива, чиста, вярваща в доброто, в любовта... И те са такива (все още) и милите едва ли подозират какво ги очаква...
Децата завършиха с една песен, всъщност заради, която пиша този по-личен пост.
Завършиха с песен, на която вече не можах да сдържа сълзите си и почти се разплисках, като в анимационно филмче.... "Ама, че съм и аз, нали ...."
Коледна изповед:
Обещах да успея в живота си .
Обещах всичко да ми върви.
Обещах да се боря със времето.
Обещах, обещай ми и ти!
Обещах да прощавам на хората.
Обещах да дарявам мечти.
Обещах да надвия умората.
Обещах, обещай ми и ти!
Колко много неща не успях да направя, Коледо.
Колко много надежда изгубих и колко мечти.
Колко много неща не успях да направя, Коледо!
Просто моля някой да ми прости...
премина страхотно. Да видиш толкова деца и младежи - изпълнени с радост, вяра, трепет, надежда, любов и светлина в очите... Незабравимо. Пяха от душа и сърце. Пя и нашето 8-сем годишно съкровище. На моменти едва удържах сълзите си, сълзи на някаква странна радост, гордост може би... Носталгия. Гледах "големите" - 17 годишните, които за разлика от малките, нямаха намерение да впечатляват мама и тате - а гаджетата, които бяха дошли заради тях в залата. Техните приятели и съученици. Слушайки ги как пеят за изпепеляваща любов и подобни род песни, си мислех: "Какво ли знаят те за любовта, та те са само на 17-сет..." Спомних си каква бях и аз на техните години. Наивна, щастлива, чиста, вярваща в доброто, в любовта... И те са такива (все още) и милите едва ли подозират какво ги очаква...
Децата завършиха с една песен, всъщност заради, която пиша този по-личен пост.
Завършиха с песен, на която вече не можах да сдържа сълзите си и почти се разплисках, като в анимационно филмче.... "Ама, че съм и аз, нали ...."
Коледна изповед:
Обещах да успея в живота си .
Обещах всичко да ми върви.
Обещах да се боря със времето.
Обещах, обещай ми и ти!
Обещах да прощавам на хората.
Обещах да дарявам мечти.
Обещах да надвия умората.
Обещах, обещай ми и ти!
Колко много неща не успях да направя, Коледо.
Колко много надежда изгубих и колко мечти.
Колко много неща не успях да направя, Коледо!
Просто моля някой да ми прости...
вторник, 11 декември 2012 г.
На сестра ми с любов
art by ~ Artista blog ~
Ти - си моята звезда,
тази, която ми показва пътя през нощта.
Ти - си моя светлина,
тази, която ми дава сили да вървя.
Ти - си в моята душа,
най-много теб обичам на света.
Ти - ми даваш и крила,
защото точно Ти - си моя сестра!
Бъди ми жива и здрава, систърче. Честит Рожден Ден!
Ти - си моята звезда,
тази, която ми показва пътя през нощта.
Ти - си моя светлина,
тази, която ми дава сили да вървя.
Ти - си в моята душа,
най-много теб обичам на света.
Ти - ми даваш и крила,
защото точно Ти - си моя сестра!
Бъди ми жива и здрава, систърче. Честит Рожден Ден!
понеделник, 10 декември 2012 г.
Подготовка за Коледа
Замесихме тесто от - две части брашно, една част сол и една част вода - може да са чаши, кофи... само да са равни на 2 - 1 - 1. Направихме фигурки и ги изпекохме. Разрових се и намерих старите акрилни бои, които слава богу не бяха засъхнали, прескочих и до Слънчоглед да заредя с това, което ми липсваше и запретнах ръкави с надеждата да се получи нещо хубаво. Вечерта вече преваляше, когато изрисувах фигурките, май станаха по-зле от колкото очаквах... но колкото толкова :) Сега само трябва да измисля и къде да ги сложа - дали да висят от тавана или пък да се спускат от корниза ... или пък ще ги закача на елхата... Ще видим.
Смятах да правя и елхички от хартия, както е показано тук , тук, и още един вид от памук, ето тук, но честно казано, не знам дали ще се разпростра чак до там. Усещам как ентусиазмът ми спихва, а мързелът надделява.
Все още има време...
Ще трябва и "писмо до Дядо Коледа" да напиша, ама май и тази година не слушах достатъчно...
Хъ-хъ-хъ - айде в ъгъла
Смятах да правя и елхички от хартия, както е показано тук , тук, и още един вид от памук, ето тук, но честно казано, не знам дали ще се разпростра чак до там. Усещам как ентусиазмът ми спихва, а мързелът надделява.
Все още има време...
Ще трябва и "писмо до Дядо Коледа" да напиша, ама май и тази година не слушах достатъчно...
Хъ-хъ-хъ - айде в ъгъла
Абонамент за:
Публикации (Atom)