вторник, 27 декември 2011 г.

Нарисувай ме, Луна!

art (again) by ~Artista blog~

























Нарисувай ме, тиха в тъмнината й.
Нарисувай ме, спокойна в тишината й.
Огряла ме по крайчето коса,
лъч на свобода докоснал ме едва.
Нарисувай ме, от стъпките й по брега,
мека в плътността, погълната вълна.
Нарисувай ме, Луна!

9 коментара:

  1. Отговори
    1. много хубаво пишеш, просто страхотно, късо но съдържателно, продължавай така, пожелавам ти много успехи

      Изтриване
    2. :)) Много, много благодаря за милите думи :)
      Поздрави

      Изтриване
  2. Благодаря ти Плами, музата кацна до ухото ми тази нощ и ми го прошепна )).

    ОтговорИзтриване
  3. Много нежни стихове. Представям си ги като тиха, нежна, бавна песен в светла нощ с изпъстрено със звезди небе и пълна луна. Обичам да съзерцавам такова небе през нощта, да няма много облаци разбира се. Пожелавам ти много спокойни, тихи нощи изпълнени с муза за нежни стихове като този :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Колко красиво казано. Благодаря много, дано, че музите понякога са много вироглави решават и си отиват. :)))
      Благодаря още веднъж. :))

      Изтриване
  4. Колко кратко и ясно е казано в тези прекрасни строфи "Нарисувай ме, тиха в тъмнината й. Нарисувай ме, спокойна в тишината й. Огряла ме по крайчето коса, лъч на свобода докоснал ме едва. Нарисувай ме, от стъпките й по брега, мека в плътността, погълната вълна. Нарисувай ме, Луна! " Да нарисуваш нещо или дадено чувство, чрез някакъв предмет или луната е изкуство и не всеки го може. Картинката която е с тези строфи е напълно подходяща. Много възвишена и истинска.Продължавай да споделяш с нас.Спокойна в тишината, само леки проблясъци на погледа да има, много нежно и мило.

    ОтговорИзтриване