Огледалото

Това в огледалото аз ли съм?
Или може би виждам теб?
Не си си тръгнал още.
С мен си на закуска...
По дяволите аз не закусвам!
С мен си, когато вървя по улицата.
И на работа си пак до мен.
Не мислиш, ли че ми пречиш?

Усещам те все до себе си.
Не мога да се скрия,
не мога да избягам!
А когато заспивам, къде си?
До мен ли си още?
Странно, тогава те няма!
В леглото съм сама!
Защо е толкова студено?

Прозорецът е отворен!
Хм.. не е от него, затворих го!
Още е студено в проклетото легло.
А студът идва от вътре мен,
от последните думи, които си разменихме...
А това кога беше?
Отдавна май... а още е студено!

Огледалото може би ме лъже!
Ще затворя очи, ще премигна.
Я да видим, там ли си?
Да, по дяволите!
Няма да го гледам това огледало,
то лъже....
Не, умът ми бил!