вторник, 11 август 2009 г.

Пролазващо...

Тъмнината пролазва отново,
усещам я скрита в онзи ъгъл в мен,
с нея идваш и ти... в нощите хладни...

Ти, когото искам да забравя,
да изтрия от спомените.
С утрото ще те заменя,
светлината ще те измести.

Ще те изплача от мен
и морето ще измие сълзите,
нито следа да не остане...

Но пък дали тогава празна
няма да остана?
С теб и без теб живея,
но с огромна рана.

Няма коментари:

Публикуване на коментар