Изгубеното зайче

Изгубило се в тъмната горичка на живота си,
малкото пухкаво бяло зайче от песничката.
Къде е сега малката светулка на щуреца булка,
да долети като вълшебница и пътя да му покаже?

Зайчето видяло, че е закъсняло
и колкото и да плачело, този път нямало светулка.
Пътя му да огрее, да го заведе при старата му майка,
неговата мила майка зайка.

Само останало зайчето в гората,
а децата масово оплаквали му съдбата.
Вълци надушили следата, и искали да го разкъсат
във гората.

Успяло ли да се спаси зайченцето бяло,
дето било закъсняло, защото цял ден песнички си пяло
със една сърничка в тази отдалечена тъмна горичка?

Нещо интересно

Така приятели, Здравейте! Да оставим за малко стихотворенията на страна, защото искам да ви покажа едни много интересни нещица, правени от различни яки мацки !
Ето сега ще ви осветля за какво иде реч! Или по-скоро ще нахвърля материал, а вие се заемете с изследователска дейност :)
***
Тита и Лили можете да ги намерите в Созопол на ул."Кирил и Методий" 27 там е тяхната малка работилничка :)
Сайта на който може да видите нещата им:
http://www.labalab.com/












Следва Мия
http://miafarow.blogspot.com/











Запознавам ви и с Еличка
http://elichkata.blogspot.com/










Страхотните чанти на Ани
http://knitrebel.blogspot.com/











Нещицата на Ваня
http://lightonlightoff.blogspot.com/










Поздрави Виолка

Без цензура

Ще отворя тъмната стая
и на светло ще изляза!
Няма да се крия,
не съм болна от проказа.

Разбитото сърце ще зашия
и ще тегля майната им на тия,
дето някога уж ме обичали,
а пред себе си ме отричали...

Пясъчни замъци

Пясъчни замъци, кули,
така красиви и лесно разрушими,
блестят огрени от лъчите.
С един шамар на морето
и сме забравили за тях...
***
Така построих си аз замък,
но от пясък беше той!
Нима не знаех, колко лесно разрушим е?
Там криех се, беше ми хладно,
хубаво, уютно и не бях сама...

Тиха буря, от нищото дошла
разруши моят замък, моят малък свят!
Сухият пясък драска кожата ми,
а солта щипе в раните.
И няма кой да ги промие,
кой да ги превърже...

Един ден, ще спре да боли,
един ден, пясъкът отново
ще ме гъделичка,
а водата, ще ме гали!
Но замъци не ще строя,
лесно разрушими са те...

един стар самолет...

Толкова е тъмно тук,
пуст и прашен хамбар,
в него безмощен самолет.

Някога посрещан като победител,
сега, забравен и отхвърлен...

Стои сам на фона на почетните ленти,
сухите венци, китките...
А казват, спечелили били войната...