Тъмно е зад твоя прозорец... тъмно, както в мен сега.
... бавно прокрадна се във нас есента.
Щъркелите вече отлетели,
пред нечий друг прозорец ще направят дъга.
Души осиротели, татуирани със тъга.
По пътя наобратно крача
... към пустото се връщам пак.
А искам като гарван от болка да изграча,
защото дълго ще бъда черна котка-единак.
(посвещавам го на Миленка, автор на илюстрацията)
