Когато имаш нужда от някой,
а наоколо е пусто...
Когато чувстваш само студ,
а жадуваш безкрайна топлота...
Когато не се побираш в кожата си,
а търсиш спокойствие и мир...
Когато нощем не спиш,
а денят те смазва...
Когато вярваш в доброто,
а удряш все на камък...
Когато крещиш,
а никой не те чува...
Когато търсиш смисъл,
а откриваш само кух "пълнеж"...
Когато тънеш в мрак,
а бленуваш за светлина...
Когато се преструваш, че си ОК,
а душата ти се къса на парченца...
Когато се влачиш по земята,
а ти се лети...
Когато те боли,
а лекарство няма...
Когато нямаш сили,
а трябва да се бориш...
Когато мразиш,
а копнееш да обичаш...
Когато плачеш,
а искаш да се смееш...
Когато си на крачка от върха,
а въжето се скъса...
Когато краят наближава,
а мечтаеш за ново начало...
Когато....
Тогава... ме нарисувай.
Виж ме.
Имаш мен.
Имаш себе си.
