Беше прохладна свежа нощ, в тих спокоен квартал на София, някъде преди около година. Няколко току-що запознали се младежи, слушахме рок, пиехме бира и опознавайки се, играехме на - "Последната книга, която прочетох". Момче с дълга кестенява коса и спокойни кафяви очи, ме заинтригува с това заглавие - "Цар Плъх" на Джеймс Клавел. Описа ми частта от книгата, която беше оставила най-силно впечатление у него и макар и с леко замъглена глава си казах, че искам да прочета тази книга... и така стигаме до днес...
Започнах я! Една от най-завладяващите книги, които съм чела. За сега я имам само в електронен вариант, но я издирвам и в книжен.
От автора на "Шогун", "Гай-Джин" и "Тай-Пан" - Джеймс Клавел ( 1924 - 1994 )
"Цар Плъх" е книга за:
* Втората световна война.
* Военнопленчески лагери на остров Ява и в Сингапур.
* Борба за оцеляване и сила на духа.
* Страници, които надникват в живота на седем жени по време на войната - любими, майки и съпруги на мъжете в лагера.
"Мъжете, затворени тук бяха престъпници и тяхното престъпление бе огромно - те бяха загубили една война. И бяха останали живи.
Но за мъжете, затворени тук Чанги бе нещо много повече от затвор. Чанги бе началото - мястото, където всичко започваше отново.
Воня на пот, мухъл и урина изпълни ноздрите му. Из целия лагер крачеха призраци - призраци в дрипи, призраци с препаски на кръста, призраци в саронги, призраци от кожа и кости..."
"Мъжете, затворени тук бяха престъпници и тяхното престъпление бе огромно - те бяха загубили една война. И бяха останали живи.
Но за мъжете, затворени тук Чанги бе нещо много повече от затвор. Чанги бе началото - мястото, където всичко започваше отново.
Воня на пот, мухъл и урина изпълни ноздрите му. Из целия лагер крачеха призраци - призраци в дрипи, призраци с препаски на кръста, призраци в саронги, призраци от кожа и кости..."
